Торбарите [bg]

Опитах се да стана, но тя не можеше да чака да си сваля дрехите. Придърпа ме отново и ме натика в себе си. Беше като разпалена фурна. Притисна главата ми към шията си.

— Направи ми дете, Джонас! — зашепна тя в ухото ми. — Направи ми дете, както на онези три момичета от Лос Анжелос. Дай живот на утробата ми!

Погледнах я в лицето. Очите й бяха избистрени и някакво насмешливо ликуване играеше в тях. Съвсем не отразяваха страстта на беснеещото под мен тяло. Ръцете и краката й се бяха впили като пиявици в мен.

Тя ми се усмихна, приковала очи в моите.

— Направи ми дете, Джонас — прошепна. — Баща ти не можа. Страхуваше се някой да не ти отнеме нещо!

— Какво… какво? — направих опит да се изправя, но тя беше като бездънен кладенец, от който не можех да се измъкна, след като веднъж се бях потопил.

— Да, Джонас — каза тя усмихнато, докато тялото й ме похитяваше. — Баща ти не пожела да рискува. Затова ме накара да подпиша споразумението, преди да се оженим. Искаше да остави всичко на скъпия си син!

Опитах се да стана и да се измъкна, но тя ме беше обгърнала с краката и не ме пускаше. Смееща се и ликуваща.

— Но ти сега ще ми направиш дете, нали, Джонас? Ще знаем само ние двамата. Ще разделиш наследството със своя син, макар целият свят да мисли, че е на баща ти.

Извиваше се под мен търсеща, искаща жизнените ми сокове. С внезапна ярост се изтръгнах от нея в момента, когато силата ми рукна от мен. Строполих се в леглото до краката й.

Агонията отмина и аз отворих очи. Беше заровила глава във възглавницата. Плачеше. Мълчаливо се надигнах и излязох от стаята.

Докато минавах през хола, за да стигна до стаята си, непрестанно мислех: баща ми ме е обичал, обичал ме е. Макар че не го бях забелязал, той ме беше обичал.

Обичал ме беше. Ала никога достатъчно, за да го покаже.

Когато стигнах до стаята си, сълзите вече се стичаха по лицето ми.