Торбарите [bg]

А Рина беше момиче. Човек не можеше да се излъже. Особено по бански костюм, както беше първият път, когато я срещнах. Беше стройна, с широки рамене, може би прекалено широки за жена. Но гърдите й бяха едри и тежки, напиращи през коприненото жарсе, обръщащи модата с главата надолу. Човек не можеше да ги погледне, без да изпита в устата си вкуса на млечно-медената им сладост. Почиваха си удобно на издължения гръден кош, който надолу преминаваше в нежна талия, която на свой ред преливаше в стройни, но закръглени бедра и дупе.

Косата й беше светлоруса и дълга, пристегната отзад на тила, пак противно на модата. Веждите й бяха високи, очите раздалечени и леко дръпнати, а в сините им ириси, зад леда, се прокрадваха игриви пламъчета. Носът й беше правилен и не много тънък, напомнящ за финландското й потекло. Може би единственият й недостатък беше устата. Тя беше широка, но не великодушно широка, тъй като устните не бяха достатъчно пълни. Беше овладяна уста, сигурно разположена върху скосената, волева брадичка.

Бе ходила в Швейцария да довърши образованието си: бе много сдържана и трудно можеше да я разсмее човек. За два дни съвсем ми завъртя ума. Гласът й беше мек и нисък, с лек чужд акцент, който бълбукаше нежно в ушите ти.

Десетина дни по-късно, по време на танцовата забава в събота вечер, за пръв път разбрах колко много я желая. Танцувахме бавен валс на полузагасени, сини светлини. Изведнъж тя пропусна един такт. Вдигна поглед към мен и се усмихна със спокойната си усмивка.

— Много си силен — каза тя, като се притисна към мен.

Почувствувах как топлината от слабините й се пренася в мен, когато възобновихме танца. Не можех да издържам повече. Улових я за ръката и я поведох навън.

Тя ме последва мълчаливо до колата. Качихме се в големия открит „Дюзенберг“, включих на скорост и излязохме на магистралата. Нощният пустинен въздух беше топъл. Погледнах я с крайчето на окото си. Главата й лежеше облегната на тапицерията, със затворени от вятъра очи.

Забих в горичка от финикови палми и загасих двигателя. Тя остана облегната на седалката. Наведох се и я целунах по устата.

Устните й не реагираха. Бяха като кладенец в оазис сред пустинята. Посегнах към гърдите. Ръката й улови моята и я задържа.

Вдигнах глава и я погледнах. Очите й бяха широко отворени и нащрек. Не можах да проникна в тях.

— Желая те! — казах аз.

Очите й не промениха изражението си. Едва долових гласа й:

— Знам.

Пак се притиснах към нея. Този път сложи ръка на гърдите ми и ме спря.

— Услужи ми с кърпичката си — каза тя, докато я измъкваше от джобчето на сакото.

Тя се белна в нощта и се изгуби от погледа ми в ръката й. Рина не вдигна глава от облегалката, не проговори, само ме наблюдаваше с бдителните си очи.