Торбарите [bg]

— Добро утро, Робер — отвърнах аз.

— Мистър Макалистър е дошъл да ви види. Поканих го в кабинета.

Поколебах се за миг. Егрекът трябваше да почака. Имах да върша по-важни неща.

— Благодаря, Робер — казах аз и завих към предното стълбище.

— Мистър Джонас — извика той подир мен.

Спрях се й погледнах назад.

— Ако ви предстоят делови разговори, мистър Джонас, установил съм, че винаги говорите по-добре, когато имате нещо в стомаха си.

Погледнах първо него, после подноса. Кимнах и седнах на най-горното стъпало. Робер остави подноса до мен. Надигнах чашата с портокаловия сок и я пресуших. Робер наля кафето и вдигна кърпата от препечения хляб. Отпих от кафето. Робер беше прав. Чувството за празнота идваше от стомаха ми. Сега се разсейваше. Взех филийката.

Макалистър забеляза облеклото ми, но не каза нищо. Мина право на въпроса.

— Десетте останали процента от акциите са разделени, както следва — каза той, разгръщайки няколко листа върху бюрото. По два и половина процента имат Рина Корд и Невада Смит, по два процента съдията Самуел Хаскъл и Питър Комак, директор на Индустриалната банка в Рено, и един процент притежава Юджийн Денби.

Погледнах го.

— Какво струват акциите?

— На каква основа? — запита той. — Доходи или чиста цена?

— И двете — отвърнах аз.

Той пак се загледа в листовете.

— На основата на средните доходи през последните пет години тези малко на брой акции струват четиридесет и пет хиляди долара; на основата на чиста цена може би шестдесет хиляди долара. — Той запали цигара. — Възможностите за печалби на компанията спаднаха след войната.

— Какво означава това?

— В мирно време нашето производство не се търси така, както по време на война — отговори ми той.

Извадих цигара и я запалих. Започнах да се съмнявам дали съм бил прав да му предложа сто хиляди годишно.

— Кажи ми нещо, което не зная — казах аз.

Той пак погледна книжата, после мен.

— Банката на Комак ни отказа заема от двеста хиляди долара, който баща ти искаше за финансирането на немския контракт, подписан вчера от теб.

Бавно изгасих цигарата в пепелника.

— Май това ме поставя малко натясно, а?

Макалистър кимна:

— Да.

Следващият ми въпрос го изненада:

— Добре, ти какво направи?

Той ме погледна, сякаш бях ненормален.

— Какво те кара да мислиш, че съм предприел нещо?

— Ти беше в кабинета на баща ми, когато влязох вътре, и аз зная, че той не би те извикал само за уреждането на въпроса с родителите на момичето. Той би могъл да стори това и сам. После ти прие работата. Това означава, че си бил сигурен, че ще си получиш парите.

Той се усмихна.

— Уредих друг заем от „Пайъниър Нашънъл Тръст Къмпани“ в Лос Анжелос. Поисках триста хиляди долара, за по-сигурно.