Торбарите [bg]

— Имате ли някакви предложения, господа? — запитах аз.

Комак отправи поглед към мен:

— А вие?

— Вчера мислех, че имам — казах аз. — Но тази сутрин дойдох до заключението, че това е доста трудна задача за човек с моя опит.

За пръв път тази сутрин Хаскъл, Комак и Денби се разведриха. Размениха си бързи погледи. Комак заговори:

— Много разумно от твоя страна, синко — вметна той. — Какво ще кажеш за съдията Хаскъл? Той вече е пенсионер, но мисля, че би могъл да поеме работата, за да ви помогне.

Обърнах се към съдията.

— Бихте ли го сторили, Хаскъл?

Съдията леко се усмихна.

— Само за да ти помогна, моето момче — каза той. — Само за да ти помогна.

Погледнах към Невада. Усмихваше се широко. И аз му се усмихнах, преди да се обърна към другите:

— Да гласуваме ли, господа?

За пръв път Денби проговори.

— Съгласно устава на компанията, председателят може да се избира само от събрание на акционерите. При това само с мнозинство на притежателите на акции.

— Тогава да направим събрание на акционерите — каза Комак. — Мнозинството е налице.

— Идеята ви е чудесна — казах аз. Обърнах се усмихнат към съдията. — Разбира се, ако имам право да гласувам с акциите си — добавих аз.

— Разбира се, че можеш, момчето ми — прогърмя гласът на съдията, докато изваждаше някакъв лист от джоба си и ми го поднесе. — Ето завещанието на баща ви. Тази сутрин го узаконих. Сега, по закон, всичко е твое.

Поех завещанието и продължих:

— Дадено тогава, закривам събранието на директорите и откривам събранието на притежателите на акции. Първа точка от дневния ред е избирането на председател и секретар на компанията, който да замести покойния Джонас Корд.

Комак се усмихна:

— Предлагам съдията Самуел Хаскъл.

Денби бързо се присъедини. Прекалено бързо:

— Подкрепям предложението.

Кимнах.

— Чу се предложението за съдията Хаскъл. Има ли други? — попитах аз.

Невада се изправи.

— Аз предлагам Джонас Корд младши — заяви той.

Усмихнах му се.

— Благодаря. — Обърнах се към съдията и гласът ми стана твърд и равен: — Някой да поддържа предложението?

Лицето на съдията пламна. Той хвърли поглед към Комак, после към Денби. Денби беше пребледнял.

— Поддържа ли се предложението? — повторих студено аз.

Той разбра, че съм ги пипнал.

— Поддържам предложението — отрони тихо съдията.

— Благодаря, Хаскъл — казах аз.

След това беше лесно. Купих акциите им за двадесет и пет хиляди долара и първото нещо, което направих, бе да уволня Денби.

За секретар не ми трябваше дребен подлец като него. Нужен ми беше някой с цици.