Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Торбарите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Торбарите [bg]

Электронная книга - «Торбарите [bg]». Краткое содержание книги:

… А зад армиите на севера дойде друга армия мъже. Прииждаха на стотици, макар че всеки пътуваше сам. Идваха пешком, на катъри, на коне, със скърцащи дилижанси или в луксозни карети. Бяха всякакви на вид и ръст и от различни националности. Носеха черни дрехи, обикновено покрити със сивия прах на пътя и черни, широкополи шапки, за да скриват белите си лица от горещото, недружелюбно слънце. А на гърба им, или върху седлото, или върху дилижанса, лежеше неизменната стара, избеляла торба, съшита от извехтелите парцаливи останки от някогашни черги, в които съхраняваха всичките си ценности на света. Оттук дойде и името им — торбарите. … Те яздеха по прашните пътища и улици на изтощената южняшка земя, с плътно свити уста, а очите им шареха, търсеха, пресмятаха, оценяваха стойността на това, което бе останало след опустошителната война. … И все пак, не всички от тях бяха лоши, така както не всички мъже, без изключение, са лоши. Някои от тях дори се научиха да обичат земята, която бяха дошли…
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 299
Перейти на страницу:

Погледнах Макалистър.

— Ей такава секретарка ми трябва. Има мозък в главата си, допълнен с чифт сочни гърди.

Той се засмя.

— Такова момиче струва седемдесет и пет — осемдесет долара на седмица. Не са много евтини.

— Всичко хубаво се заплаща — казах аз.

Секретарката се появи усмихната на вратата.

— Мистър Морони ще ви приеме веднага, мистър Макалистър.

Последвах го във вътрешния кабинет. Беше голям, с тапицирани с дъб стени. В средата му се простираше огромно бюро, зад което седеше дребен мъж със стоманеносива коса и проницателни, тъмни очи. При влизането ни той се изправи.

— Мистър Морони — каза Макалистър, — това е Джонас Корд.

Морони протегна ръка. Поех я. Не беше обикновената мека, банкерска ръка. Тази беше закоравяла и стискаше здраво. Говореше за усилен труд години наред и то не зад това бюро.

— Радвам се да се запознаем, мистър Корд — каза той с лек италиански акцент.

— Аз също, сър — промълвих почтително.

Той ни покани да седнем пред бюрото, което и направихме. Макалистър мина направо към въпроса. Когато свърши, Морони ме загледа.

— Неприятно ми е да чуя за вашата загуба — каза той. — От всичко, което съм чувал, той е бил доста необикновен човек.

— Наистина беше, сър — кимнах аз.

— Вие съзнавате, разбира се, че това създава известни затруднения?

Погледнах го.

— Без да правим опит да се спираме на техническата страна, мистър Морони, мислех, че заемът се дава на компанията „Корд Експлозивс“, а не на баща ми или на мен.

Морони се усмихна.

— Добрият банкер дава заеми на компаниите, но винаги има предвид човека, който стои зад тях.

— Моят опит е ограничен, сър, но аз мислех, че първата цел на добрия банкер е да получи съответната равностойност на един заем. Мисля, че това е свързано и със заемното споразумение, уредено между Макалистър и вас.

Морони се усмихна. Облегна се назад в креслото си и взе една пура. Запали я и ме погледна през облака дим.

— Мистър Корд, кажете ми кое считате за основна отговорност на заемоискателя?

Погледнах го.

— Да спечели от заема си.

— Казах заемоискателя, мистър Корд, не заемодателя.

— Зная, мистър Морони — казах аз. — Но ако не чувствувам, че трябва да изкарам печалба от парите, които ми отпускате, не би имало смисъл въобще да ги вземам.

— А как очаквате да спечелите от заема? — запита той. — Колко добре познавате работата си, мистър Корд?

— Не толкова добре, колкото би трябвало, мистър Морони. Положително не толкова добре, колкото ще я познавам следващата седмица, следващия месец, следващата година. Но зная това. Утрешният ден идва, а с него и целият нов свят. Разкриват се възможности за трупане на пари, каквито никога не са съществували по времето на баща ми. И аз ще се възползувам от тях.

— Предполагам, че намеквате за този нов продукт, с който се сдобивате чрез немския контракт?

— Отчасти — казах аз, макар да не бях се сетил за него, докато той не го спомена.

— Какво знаете за пластмасите? — попита той.

— Съвсем малко — признах аз.

— Тогава защо сте така уверен, че те ще струват нещо?

— Дюпон и Истман проявяват интерес за правата в Америка. Щом те се интересуват от нещо, значи си струва. После — вашето съгласие да ни заемете парите, за да придобием тези права. Щом пооправя някои работи тук, възнамерявам да прекарам два-три месеца в Германия и там да науча всичко за пластмасите.

— Кой ще ръководи компанията, докато ви няма? — запита Морони. — Много неща могат да се случат за три месеца.

— Макалистър, сър — казах аз. — Той вече прие да се включи в компанията.

Израз на уважение се появи по лицето на банкера.

— Зная, че моите директори може да не се съгласят с мен, мистър Корд, но аз реших да ви отпусна заема. Той крие известни елементи на несигурност, които може би не съвпадат с техните представи за банкерската практика, но „Пайъниър Нашънъл Тръст Къмпани“ се създаде от заеми като този. Ние бяхме първата банка, която кредитира производителите на филми, а няма нищо по-несигурно от тях.

— Благодаря ви, мистър Морони — казах аз.

Той вдигна слушалката на телефона на бюрото.

— Донесете ми заемното споразумение на Корд и чека.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)