Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Сега си истинска принцеса — промълви с възхита момичето, след като приключиха. Дани се погледна в посребреното огледало, предвидливо осигурено от Илирио. „Принцеса“, помисли, но си спомни приказките на момичето как Хал Дрого бил толкова богат, че и робите му носели златни нашийници. Изпита внезапен мраз и кожата по голите й ръце настръхна.

Брат й чакаше в хладното преддверие, седнал на ръба на фонтана, и ръката му шареше разсеяно във водата. Стана, щом тя се появи, и я огледа критично.

— Я застани ей там. Обърни се. Така. Добре. Изглеждаш…

— Царствено — каза магистър Илирио и пристъпи през сводестия портал.

Движеше се с удивително за толкова едър човек изящество. Докато крачеше, тлъстите меса се тресяха под широките му копринени дрехи с цвят на пламък. На всеки пръст блестяха скъпоценни камъни, а слугата му така бе намазал раздвоената му жълта брада, че блестеше като чисто злато.

— Дано Господарят на Светлината те обсипе с благословиите си в този прещастлив ден, принцесо Денерис. — Магистърът взе ръката й, сведе глава в поклон и оголи пожълтели зъби под златната си брада. — Тя е като видение, ваша милост — обърна се той към брат й. — Видение. Дрого ще бъде омаян.

— Много е кльощава — изсумтя Визерис. Косата му, също толкова сребристо светла като нейната, беше прибрана зад тила и стегната с брошка от драконова кост. Прическата му придаваше суровост, откроявайки ъгловатите черти на издълженото му, мършаво лице. Той отпусна ръка на дръжката на меча, който Илирио му беше заел. — Сигурен ли си, че Хал Дрого харесва толкова млади жени?

— Кръвта й вече е текла. Достатъчно голяма е за Хал — не за пръв път го увери Илирио. — Само я погледни. Тази сребристозлатна коса, тези очи… тя е кръвта на древна Валирия. Несъмнено, несъмнено… И от знатен род, дъщеря на стария крал, сестра на новия. Няма начин да не омае нашия Дрого. — Щом пусна ръката й, Денерис усети, че се е разтреперила.

— Дано — отвърна брат й скептично. — Тези варвари имат извратени вкусове. Момчета, кобили, овце…

— Да не си посмял да изтърсиш подобно нещо пред Хал Дрого — предупреди го Илирио.

В люляковите очи на брат й блесна гняв.

— Ти за глупак ли ме взимаш?

Магистърът отвърна с лек поклон.

— Взимам ви за крал. На кралете им липсва предпазливостта на простолюдието. Моля за извинение, ако съм ви оскърбил. — Обърна се и плесна с ръце на носачите си.

Когато потеглиха в пищно украсения паланкин на Илирио, улиците на Пентос вече бяха катранено тъмни. Напред вървяха двама слуги да осветяват пътя им, понесли изящни газени фенери от светлосиньо стъкло, а дузината яки мъже надигнаха коловете на раменете си. Вътре зад перденцата беше топло и душно, и въпреки тежките благовония Дани надуши вонята на подпухналата плът на домакина им.

Брат й, отпуснат на възглавничките до нея, изобщо не го забеляза. Умът му отново се беше зареял някъде оттатък Тясното море.