Игра на тронове [A Game of Thrones - bg]

— Нед — промълви тя.

Той вдигна глава към нея.

— Кейтлин? — Гласът му беше чужд и далечен. — Децата къде са?

Винаги все това питаше.

— В кухнята. Карат се за имената на вълчетата. — Тя просна пелерината си върху горския мъх и седна до езерото с гръб, опрян на призрачното дърво. Усещаше как червените очи я гледат, но се помъчи да ги забрави. — Аря вече си го обикна, а Санса е очарована, но Рикон още се двоуми.

— Страх ли го е? — попита Нед.

— Малко — призна тя. — Той е само на три години.

Нед се намръщи.

— Трябва да се научи да се справя със страховете си. Няма да е все на три. А зимата иде.

— Да — съгласи се Кейтлин.

Думите както винаги я вледениха. Думите на рода Старк. Всеки знатен род си имаше свои думи. Семейно мото. Темел. Своеобразна молитва. Кънтяха думите за чест и слава, обещаваха лоялност и доблест, кълняха се във вяра и кураж. Всички, но не и думите на Старк. „Зимата иде“, гласяха думите на Старк. И не за пръв път тя се замисли колко странни бяха тези хора на Севера.

— Човекът издъхна добре, признавам му го — каза Нед. В едната си ръка държеше намаслено парче кожа. Плъзна го леко по големия меч, за да излъска тъмния метал до сив блясък. — Радвам се за Бран. Можеш да се гордееш с Бран.

— Винаги съм се гордяла с Бран — отвърна Кейтлин, загледана в меча на коленете му. Гледаше как мазната кожа го гали и виждаше ивичките по стоманата, там където металът бе огъван на сто пласта при коването. Кейтлин не хранеше никаква обич към мечовете, но не можеше да отрече, че Лед притежава своя красота. Беше изкован във Валирия, още преди Ориста да се стовари над старата Свободна твърд, когато ковачите се бяха трудили над своя метал не само с чукове, но и със заклинания. Беше на четиристотин години и все толкова остър, както в деня на изковаването му. Носеше името си от друг, още по-стар, наследство от века на героите, когато Старките били крале на Севера.

— Четвъртият за тази година — отрони Нед. — Нещастникът бе почти обезумял. Нещо така го беше ужасило, че думите ми не стигнаха до него. — Въздъхна. — Бен пише, че мощта на Нощния страж е спаднала хилядократно. Не са само дезертьорствата. Губят хора и при обходите.

— Диваците ли?

— Кой друг? — Нед вдигна Лед пред очите си и огледа дългото острие. — И ще става по-лошо. Може да дойде ден, в който няма да ми остане избор, освен да призова знамената и да тръгна на север, за да се справя с този „крал отвъд Вала“ веднъж и завинаги.

— Отвъд Вала? — Кейтлин потръпна и Нед забеляза уплахата на лицето й.

— Манс Райдър няма с какво да ни уплаши.

— По-мрачни неща има отвъд Вала. — Тя извърна поглед назад към дървото на сърцето, към светлата кора и червените очи — дебнещи, слушащи, потънали в бавната си, дълговечна мисъл. Той се усмихна ласкаво.