Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
Единствено природата сякаш продължава да се съпротивлява на нашественика. Безводната земя, тесните планински пътеки и летният пек по голите пътища забавят до известна степен придвижването на франджите. Прекосяването на Анадола след Дорилеон им отнема сто дни вместо месец. Междувременно вестта за турското отстъпление обхожда целия Изток. Когато се разчу това срамно за исляма дело, настъпи истинска паника, отбелязва летописецът от Дамаск. Страхът и тревогата придобиха огромни размери.
Непрестанно се носят слухове за неизбежното пристигане на страшните рицари. В края на юли се чува, че те се приближават към село ал-Балана, разположено в самия северен край на Сирия. Хиляди конници се събират, за да им се противопоставят. Тревогата е фалшива. Франджите не се появяват на хоризонта. Най-оптимистично настроените се питат дали завоевателите не са си тръгнали. Ибн ал-Каланиси дава отглас на това настроение в една от астрологичните си притчи, по която са луди неговите съвременници: През онова лято се появи комета откъм запад, възкачването й трая двадесет дни, след което изчезна и никога вече не се появи.
На 21 октомври 1097 година от върха на цитаделата в Антиохия, най-големия сирийски град, се понасят викове: „Тук са!“ Неколцина зяпачи се втурват към крепостните стени, но забелязват само неясен облак прах в далечината, накрай равнината, досами Антиохийското езеро. Франджите са още на ден път, а може би и повече и всичко подсказва, че те ще решат да спрат за отдих след дългия поход. Но предпазливостта налага веднага да се затворят петте тежки порти на града.
Сутрешната глъчка замлъква по суковете, търговци и купувачи са смразени. Жени шепнат молитви. Страх завладява града.
ГЛАВА II
ЕДИН ПРОКЪЛНАТ МАЙСТОР НА РИЗНИЦИ
Когато съобщиха на господаря на Антиохия, Яги Сиян, за приближаването на франджите, той се уплаши да не би християните в града да се вдигнат на бунт. Ето защо реши да ги изгони.
За събитията ще разкаже арабският историк Ибн ал-Атир, който повече от век след началото на франкското нашествие се позовава на свидетелства, оставени от очевидци:
През първия ден Яги Сиян заповяда на мюсюлманите да излязат, за да почистят рововете, които опасват града. На следващия ден за същата ангария бяха изпратени само християните. Накара ги да се трудят до вечерта, а когато те поискаха да се приберат, им попречи с думите: „Антиохия е ваша, но вие трябва да ми я оставите докато уредя въпроса с франджите“. Те го попитаха: „Кой ще защитава нашите деца и жени?“ Емирът отговори: „Аз ще се заема с това вместо вас“. И наистина той защити семействата на изгонените и не позволи и косъм да падне от главите им.
През октомври 1097 година старият Яги Сиян, служил в продължение на четиридесет години на селджукските султани, живее обсебен от мисълта за предателство. Той е убеден, че събраните пред Антиохия франкски войски никога не ще успеят да проникнат в града, освен ако не намерят съюзници зад стените му. Градът му не може да бъде превзет с атака, още по-малко пък да бъде доведен до гладна смърт чрез блокада. Войниците, с които разполага този турски емир с прошарена брада, са само шест-седем хиляди, докато франджите са строили близо тридесет хиляди бойци. Но Антиохия е практически непревзимаема. Крепостната й стена е дълга близо два фарсаха (дванадесет хиляди метра). На три различни нива по нея се издигат над триста и шестдесет кули. Самата стена, здраво строена от дялан камък и тухли върху зидана основа, тича нагоре по хълма Хабиб ан-Наджар, чийто връх е увенчан от непревзимаема цитадела. На запад е река Оронт, наречена от сирийците ал-Аси, „реката бунтар“, поради впечатлението, което понякога създава, че тече обратно — от Средиземно море към вътрешността на страната. Коритото й минава край стените на Антиохия, като създава естествено и трудно за преодоляване препятствие. На юг укрепленията са надвесени над долина, чийто стръмен склон е сякаш продължение на стената. Ето защо никой завоевател не може да обкръжи града от всички страни, а защитниците не изпитват никаква трудност да поддържат връзка с външния свят и да се снабдяват с храна.
Хранителните запаси са достатъчно обилни, тъй като крепостните стени обгръщат не само сгради и градини, но и обширни обработваеми парцели. Преди „фатх“, мюсюлманското нашествие, Антиохия е двестахиляден римски град. През 1097 година тя наброява едва четиридесет хиляди души, а доста от многолюдните в миналото квартали са превърнати в полета и овощни градини. Макар и загубила част от миналото си великолепие, тя си остава град, който впечатлява. Всички пътешественици, дори онези, които идват от Багдад или Константинопол, остават заслепени още от пръв взор от града, разстлал докъдето поглед стига своите минарета, църкви, покрити пазари и луксозни вили, сякаш инкрустирани върху залесените склонове на цитаделата.