Цар Плъх

Грей почувствува, че му се повдига, и стана от мястото си. Искаше да излезе да се поразходи из лагера, да избяга от този аромат. После размисли и се върна.

— Хайде, сержанте — рече той, — ела да се отбием в американската барака. Сега му е времето да проверя информацията на Селърс.

— Както кажеш — съгласи се Мастърс. Ароматът на пържени яйца го подлудяваше. — Копелето му мръсно, можеше поне да готви преди храна, а не точно когато сме яли и вечерята е след пет часа.

— Американците са втора смяна. Още не са обядвали.

В бараката на американците мъжете гледаха да убият някак времето си. Дайно се опитваше да заспи, Курт пак се зае да кърпи нещо, играта на покер се поднови, а Милър и Байрън Джоунс подхванаха отново безконечната си партия шах. Но цвъртенето развали удоволствието от неочаквано дошлата кента, Курт си убоде пръста и се разпсува невъздържано, дрямката на Дайно все не идваше, а Байрън Джоунс смаян видя как Милър му взема царицата с една нищо и никаква скапана пешка.

— Боже господи! Кога най-сетне ще завали? — със свито гърло, неопределено кому рече Байрън Джоунс.

Никой не отвърна. Всички чуваха единствено съскането и цвъртенето на олиото.

Царя съсредоточено наблюдаваше тигана. Обичаше да казва, че никой не може да пържи яйца по-добре от него, защото за тая работа била необходима известна артистичност, трябвало да се пипа чевръсто, но не припряно. За миг вдигна очи и се усмихна на Питър Марлоу, ала погледът на англичанина не се откъсваше от яйцата.

— По дяволите — промълви той и думите прозвучаха като благословия, а не като ругатня, — колко хубаво мирише! Царя бе поласкан.

— Чакай да вадиш като станат готови. Тогава ще разбереш какво се казва пържено яйце.

Той грижливо поръси яйцата с пипер, после им сипа сол.

— Обичаш ли да готвиш?

— Да — отвърна Питър Марлоу и не можа да познае собствения си глас. — В моята група обикновено аз готвя.

— Как предпочиташ да ти викат — Пит или Питър? Този път Марлоу успя да скрие изненадата си. Само изпитани, верни приятели се наричат един друг с малко име — как иначе ще знаеш кой ти е приятел и кой просто познат? Той се вгледа в Царя, но откри в лицето му само доброжелателство, затова, пряко себе си, отвърна:

— Питър.

— Откъде си? Къде си живял?

„Въпроси, въпроси… — помисли си Питър Марлоу. — Още малко и ще пита дали съм женен и колко имам в банката.“ Приел бе поканата на Царя единствено от любопитство и вече започваше да съжалява, но великолепието на цвъртящите яйца го правеше необикновено търпелив.

— От Портчестър — отговори той. — Едно малко градче на южното крайбрежие. В Хемпшир.

— Женен ли си, Питър?

— А ти?

— Не.

Царя щеше да продължи с въпросите, но яйцата вече бяха готови. Той дръпна тигана от котлона и кимна на Питър Марлоу:

— Чиниите са зад теб. — После добави не без гордост: — Я виж тука!