Цар Плъх

— Според мен ти просто не си наред.

— Добре де, ако не ти доставяше удоволствие, тогава защо, по дяволите, се опита да ме замотаеш с тоя покер? Аз направо изстинах.

— Не съм се опитвал да те замотая. Защо, по дяволите, да те мотая?

— За да стане по-напрегнато и да ме изпиташ.

Царя мрачно избърса потта от лицето си.

— Значи реши, че го правя нарочно?

— Разбира се и аз направих същото, като ти прехвърлих топката.

— Чакай да се разберем сега! Направил си го само за да ме изпробваш, така ли? — зяпна от учудване Царя.

— Разбира се, братле — отговори Питър Марлоу. — Не разбирам какво те изненадва?

— Боже господи! — възкликна Царя и усети, че отново го избива студена пот. — Главата му почти в торбата, а той си играе игрички! — после си пое дъх и заключи: — Ти си откачен, ей богу, направо си откачен! А като взе да се помайваш, когато ти подметнах за сляпата карта, реших, че ни е спукана работата.

— И Грей така си мислеше, но аз просто го разигравах. Накрая претупах нещата само защото яйцата изстиваха. А на човек не му се случва да опита такива яйца всеки ден, бога ми.

— Нали каза, че нищо не стрували.

— Казах, че не са лоши. — За миг Питър Марлоу замълча, после добави: — Виж сега, като кажеш, че нещо „не е лошо“, значи смяташ, че е изключително. Така правиш комплимент на човека, без да го караш да се чувства неудобно.

— Ти поне капка акъл имаш ли? Първо рискуваш живота ми, а за по-интересно слагаш и собствената си глава в торбата, после вдигаш пара до небето, като ти предлагам малко пари, без да искам нищо в замяна, и като капак казваш, че яйцата „не са лоши“, когато смяташ, че са страхотни. Боже господи! — завърши изумен Царя. — Или аз съм идиот, или… или просто не знам!

Той погледна Питър Марлоу, видя озадаченото изражение на лицето му и се разсмя неудържимо. Питър Марлоу също се разсмя и скоро двамата се заливаха от смях.

Макс надникна в бараката, а останалите американци се скупчиха зад него.

— Какво го е прихванало, за бога? — не повярва на очите си Макс. — А аз си мислех, че вече му е сменил фасона от бой.

— Света Богородице! — учуди се Дайно. — За малко да го спипат Царя заради тоя тип, а той се хили, та ще се пукне.

— Нищо не разбирам. — Стомахът на Макс му играеше номера още, откакто бе чул предупредителното изсвирване, че идва Грей.

Царя вдигна глава и забеляза втренчените погледи на мъжете отвън. Той измъкна полупълния пакет цигари и каза:

— Ей, Макс, я ги раздай на момчетата! Ще празнуваме!

— Страшен си! — взе пакета Макс. — Ей, ама размина ти се на косъм, а? Толкова се радваме!

Царя огледа ухилените лица. Някои усмивки бяха искрени и той ги запомни. Други бяха фалшиви, но тях той си ги знаеше. Всички се присъединиха към благодарностите, после излязоха от бараката и Макс разпредели помежду им съкровището.

— Това е от шока. Няма начин от шока е. Също като при избухване на граната — тихо каза той. — Ей сегичка ще му откъсне главата на това английско копеле.