Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Ами покер като покер — притеснено рече той.
— Добре де, обясни как се играе! — Грей бе сигурен, че го е притиснал до стената.
Питър Марлоу впери в него хладни като стомана очи. Яйцата изстиваха.
— Какво се опитваш да докажеш, Грей? Всеки глупак знае, че се обръщат четири карти, а една остава захлупена, едната карта е сляпа.
Из бараката се разнесе въздишка. Грей разбра, че и този път Царя му се бе изплъзнал. На показанията на Питър Марлоу можеше да противопостави само голи подозрения, а дори тук, в Чанги, това не бе достатъчно.
— Така е — навъсено рече той, без да отмества поглед от Питър Марлоу. — Всеки глупак го знае. — После върна запалката на Царя. — А ти се погрижи да я включиш в описа.
— Ясно, сър — позволи си Царя да покаже частица от обзелото го облекчение.
Грей отправи поглед към Питър Марлоу и в него се четеше и обещание, и закана.
— Можеш да си доволен — защити името на колежа — рече презрително и се запъти навън. Мастърс се помъкна след него.
Питър Марлоу го изпрати с поглед до вратата. После, без да сваля очи от Грей, каза на Царя малко по-високо от необходимото:
— Дай си пак запалката — изгасна ми фасът.
Но Грей не се обърна, дори не трепна. „Добри нерви има това момче — помисли горчиво Питър Марлоу. — Добър съюзник в битка на живот и смърт. И враг, за какъвто човек може само да мечтае.“ Царя седна прималял на стола сред наелектризираната тишина, а Питър Марлоу измъкна ронсъна от отпуснатата му ръка и си запали цигарата. С механично движение Царя извади пакета „Куа“, пъхна една цигара в уста и остана така, безчувствено стиснал зъби. Питър Марлоу се наведе към него и щракна запалката. Царя дълго не можа да улучи пламъка. После забеляза, че ръката на Питър Марлоу също трепери. Вдигна глава и огледа бараката, мъжете стояха безмълвни като статуи, вперили очи в него. Усещаше как потта бавно изстива по гърба му.
Навън задрънчаха съдини за храна. Дайно се надигна и нетърпеливо погледна през прозореца.
— Кльопачка! — весело извика той. Мълчанието се наруши и мъжете се изнизаха от бараката, понесли канчетата си. Питър Марлоу и Царя останаха сами.
ТРЕТА ГЛАВА
Известно време двамата седяха мълчаливо. После Питър Марлоу каза:
— Боже мой, размина ни се на косъм.
— Отървахме кожите — съгласи се Царя след дълга пауза и отново неволно потрепера. Сетне взе портфейла си, извади две банкноти по десет долара и ги сложи на масата. — Ето, засега толкова. От днес нататък минаваш на издръжка — двайсетачка на седмица.
— Моля?
— Двайсетачка на седмица. — Царя помисли за миг и се усмихна приветливо: — Прав си, заслужаваш повече. Нека са трийсет. — После погледът му се спря върху нашивките и той добави: — Сър.
— Можеш пак да ме наричаш Питър — рече Марлоу с раздразнение. — И запомни добре — не ти искам парите. — След това стана и тръгна да излиза. — И благодаря за цигарата.
— Чакай малко де! — изненадан извика Царя. — Какво те прихвана, по дяволите?
Питър Марлоу го изгледа втренчено и в очите му блесна ярост.
— За какъв ме вземаш, по дяволите? Дръж си парите и си ги заври…
— Какво пък им е на парите?
— На тях нищо. Не ми харесват обноските ти.
— Откога има нещо общо между обноските и парите?
Питър Марлоу рязко се извърна към вратата. Царя скочи и му прегради пътя.
— Една минутка — рече той и гласът му прозвуча гневно. — Искам да знам само едно: Защо ме измъкна от тая каша?
— Как защо, че то е ясно от само себе си. Аз те натопих, значи трябваше и да те измъкна сух. За какъв ме имаш?
— Не знам. Точно това се опитвам да разбера.
— Грешката беше моя. Извинявай.
— Няма за какво да се извиняваш — сопнато отвърна Царя. — Моя беше грешката. Аз се издъних. Ти нямаше никаква вина.
— Без значение е. — Лицето на Питър Марлоу изглеждаше като издялано от гранит, а от очите му лъхаше хлад. — Сигурно ме имаш за пълно леке, щом смяташ, че ще оставя да те качат на бесилото. Но да мислиш, че ще взема пари от теб, след като аз забърках тая история — виж, това вече не бих простил никому!
— Седни за момент, моля те!
— Защо?
— Защото искам да поговоря с теб, по дяволите.
В рамката на вратата се появи Макс и нерешително спря на прага — носеше канчетата на Царя.
— Извинявай — рече той притеснено, — ето ти манджата. Искаш ли чай?
— Не. Супата я дай на Текс.
Царя взе канчето с ориза и го сложи на масата.
— Добре — каза Макс, но остана на мястото си — не беше сигурен дали Царя няма нужда от помощ, за да смели това копеле от бой.