Цар Плъх

— Англичанин ли си? — попита той.

— Да.

До този момент Царя не бе забелязал Питър Марлоу, но в това нямаше нищо чудно при десет хиляди почти еднакви лица. Той мълчаливо изучаваше мъжа и студените сини очи му отвръщаха със същото.

— „Куа“ са най-добрите цигари тука — каза накрая Царя. — Естествено, пред „Кемъл“ не важат. Друго си е американската цигара — нищо не може да се мери с нея. Опитвал ли си ги някога?

— Да — отговори Питър Марлоу, — но ми се сториха малко сухи. Аз харесвам най-много „Голд флейк“. Въпрос на вкус — добави той любезно.

Отново настъпи мълчание. Докато чакаше да чуе за какво го викат, Питър Марлоу си помисли, че Царя все пак му се нрави, независимо от името, с което се ползваше, най-вече заради веселото пламъче, проблясващо в очите му.

— Много хубаво говориш езика — отбеляза Царя и кимна с глава към малаеца, който търпеливо чакаше навън.

— Да, горе-долу.

Царя с мъка сподави една ругатня по адрес на пословичната английска игра на скромност.

— Тука ли го научи? — спокойно попита той.

— Не, на Ява. — Питър Марлоу млъкна и се огледа наоколо. — Добре си се уредил.

— Обичам удобствата. Как намираш стола?

— Не е лош. — В очите на Питър проблесна лека изненада.

— Цяла осемдесетачка дадох за него — гордо заяви Царя. — Още миналата година.

Питър Марлоу го стрелна с поглед да види дали не се шегува — кой говори за пари ей така, без повод, — но откри на лицето му само доволство и нескрита гордост. „Невероятно — помисли си той. — Да споделяш такива работи с непознат човек…“ После, за да прикрие смущението си, каза:

— Много е удобен.

— Трябва да си приготвя нещо за кльопане. Ще хапнеш ли с мене?

— Току-що… обядвах — несигурно отвърна Питър Марлоу.

— Не вярвам да си преял. Искаш ли едно яйце?

Сега вече Питър Марлоу не можа да прикрие изумлението си и очите му се разшириха. Царя се усмихна. Струваше си да го покани на обед, пък дори само за да види подобно изражение на лицето му. Той коленичи до черния сандък и внимателно го отключи.

Питър Марлоу втренчи смаян поглед в съдържанието му: пет-шест яйца, пакетче кафе на зърна, няколко буркана гула малака — сладкото лакомство на Ориента, банани, половин килограм малайски тютюн, десетина пакета „Куа“, пълен буркан ориз, втори с качанг иджу, олио и още множество деликатеси, увити в бананови листа. От години не бе виждал такива съкровища.

Царя извади олиото и две яйца, после пак заключи сандъка. Когато погледна Питър Марлоу, видя, че очите му отново са станали предпазливи, а лицето — непроницаемо.

— Как го искаш яйцето? Пържено ли?

— Мисля, че все пак ще е по-добре да откажа — с усилие изрече Питър Марлоу. — Никой не раздава яйца току-тъй, нали?

Царя се засмя. Усмивката му беше добра и стопли Марлоу.

— Не се притеснявай! Ще го минем по фонда „Да протегнем ръка на съюзниците отвъд океана“, заем-наем.

Сянка на раздразнение пробягна по лицето на англичанина и мускулите на челюстта му се стегнаха.