Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Как може мисълта да живее? По какъв начин живее? Има ли тя тяло, ум, дихание? Да. Първото нещо, което сме длъжни да знаем, е че тя носи дихание, идващо направо от източника, търси тяло и помествайки се в него, може да функционира. Мисълта е подобна на тялото, нейният дух идва от източника като лъч, идващ от слънцето.
Духът придава на мисълта същност — тя живее подобно на живо същество. Тези невидими същества в суфийските термини се наричат муваккали, което означава „елементал“. Те са живи — имат определена задача, към изпълнението на която се стремят. Човек ги ражда и зад тях стои цел, която ги направлява. Представете си, колко е ужасно, ако под влияние на моментен афект човек дава израз на своя гняв, на своята страст или ненавист. Думата, изразена в такъв момент, продължава да живее и да следва своята цел. Това е подобно на създаването на армия от врагове около себе си. Едни мисли имат по-дълъг живот от други — зависи от това, какъв живот им е бил даден. Ако тялото на човек е по-силно, то ще живее по-дълго, а силата на мисълта зависи от енергията на ума.
Веднъж някой ме попита, на какво приличат елементалите. Елементалите изглеждат точно така, както и вашите мисли. Ако мислите за човешките същества, елементалите имат човешка форма, ако мислите за птици, елементалите имат формата на птици, ако мислите за животни, елементалите имат формата на животни, защото елементалите са родени от вашите мисли.
Елементалите се създават от човека. Когато духа вятър и се разразява буря, предизвикваща разрушения, човек гледа на това като на механическо действие на природата. Но то не е само механично действие, то се направлява от чувствата на човека, от тяхната интензивност. Тези чувства се превръщат в огромни същества — същества, които заповядват. Подобно на батерия те усилват вятъра и бурите, наводненията и изригванията на вулканите.
Съществуват и други мисли, мисли, призоваващи за благословия. Мисълта за дъжд, прогонващ сушата, носи божията милост. На Изток наричат дъжда божествена милост. Слънчевата светлина в ясното небе, цялата благодат на природата, ободряващият чист въздух, есента, богата реколта, цветята и плодовете, всички тези благословии, които идват към нас от земята и от небето, също се управляват от стоящите зад тях сили. Подобно на едно на пръв поглед механично действие в природата — издигане на изпаренията в небето, където се събират в облаци и предизвикват дъжд — така и мислите и чувствата, думите и действията извършват уж механична работа, но тази работа се управлява от дейността на Вселената. Така ни показва, че съществува не само механична работа в природата, но и механична работа на човешкия интелект, управляваща дейността на природата.
Ето защо отговорността на човека е много по-голяма от отговорността на всяко друго същество. В Корана се казва, че Бог е заявил: „Ние предлагахме нашето доверие на небесата и на земята, на планините, но те не посмяха да го приемат — но човекът прие нашето доверие“. Това доверие е наша отговорност — отговорност не само пред тези, които са около нас, които срещаме в ежедневието или на работното място, отговорност не само за нещата, които лично ни интересуват, но и за цялото творение. Носим отговорност за това, което влагаме в сътвореното, дали е полезно, дали създаване по-добри и по — хармонични условия в нашата сфера, в нашия свят, на нашата земя. Ако творим свят, изпълнен с любов и хармония, значи сме осъзнали своята отговорност. Ако не осъзнаваме това, значи не сме открили смисъла за съществуването ни на тази земя.
В детството си човек не знае нищо. Той разрушава ценни и красиви вещи от любопитство или фантазия. Но когато детето израсне, започва да чувства своята отговорност. Това е признак на зрялост. И именно от този момент човек започва своя живот, именно от този момент душата се ражда отново. Докато душата не се роди отново, тя не влиза в царството Божие. А Царството Божие е тук. Докато човек не осъзнае своята отговорност, той не познава и царството Божие. Само когато започне да осъзнава отговорността си, тогава се пробужда за царството Божие, в което се ражда душата.
Нещо повече, в потвърждение на тази идея в санскрит съществува дума използвана от богосъзнаващи хора и тази дума е Брахман — „Създател“. Щом душата осъзнае това, тогава ще узнае, че всеки момент от нейния живот е съзидателен както вътрешно, така и външно. А ако човек е отговорен за творението, той носи отговорност за всеки момент от своя живот. В живота нищо не преминава напразно. Колкото и безнадеждни и нещастни да са условията, за душата животът никога не е загубен, не е преминал напразно, защото съществува съзидателна сила, действаща във всички негови движения. Във всяка мисъл, във всяко чувство душата винаги създава нещо.