Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Скоро около него се образувала група от главорези, които основали тъй наречения „Монетен двор на Дувър“. Възглавяваните от Съливан 30 души бързо наводнили с фалшиви пари Нова Англия и южните провинции на страната. Властите на щата, в чиито граници влизало графството Датчес, от време на време залавяли някой от разпространителите на фалшивите пари, но до главатаря на бандата не могли да се доберат, въпреки че знаели кой е той. Асамблеята на Роуд Айлънд обявила награда от 400 фунт-стерлинги за залавянето на Съливан Губернаторът на Ню Йорк обявил, че търси доброволци, които да доведат в полицията престъпника — жив или мъртъв. Неизвестният дотогава детектив Еливалет Бичер успял да залови престъпника. През декември 1755 г. той получил от нюйоркските власти заповед за арестуването на Съливан, а Асамблеята на Кънектикът обещала да плати всички разходи по търсенето и залавянето на престъпника и предложила награда за всеки заловен фалшификатор.
Обхванат от желание да залови Съливан, Бичер развил бурна дейност и скоро успял да арестува няколко от членовете на „монетния двор“. По с това приключили неговите успехи. Мировият съдия на графство Датчес обявил публично, че Бичер е арестувал честни хора н ги пуснал срещу гаранция от 50 фунт-стерлинги, а Бичер… бил глобен и осъден да заплати разходите, свързани с разследването на неговата „дейност“ в графство Датчес…
Още тогава станало ясно, че американската Темида е сляпа. Както и днес, очите й били затворени, но не завързани, а закрити с парични знаци. Още от онези времена законът в Америка бил на страната на онези, които плащат повече. И ако такова е било началото, то какво можем да кажем за днешния ден, когато според американската преса от мафията са подкупени цели полицейски участъци в Ню Йорк и други градове на САЩ?!
Съливан разбрал, че рано или късно упоритият Бичер ще попадне по следите му и се скрил. Но в това време и Бичер не стоял със скръстени ръце. В едно от селищата на графство Датчес той се отбил с помощниците си в кръчмата. Когато се разплатили със стопанина и той им върнал рестото, те веднага го арестували, тъй като това били само фалшиви банкноти. Бичер не дал на арестувания да се опомни, веднага го разпитал и научил много ценни сведения за състава на бандата, за това, кой къде живее и най-важното — за района, в който се предполагало, че се намирала щаб-квартирата на Съливан. Бичер веднага арестувал и разпитал някои от членовете на бандата и успял да установи не само броя на престъпниците, но и пълния състав на „монетния двор“. И най-важното — успял да намери човека, който знаел къде се крие Съливан.
Вече разказахме как заловили главатаря на „монетния двор“. А сега да проследим събитията, след като измъкнали Съливан от мазето.
След като изтупал праха от дрехите си, Съливан поискал да говори насаме с Бичер. Разрешили му. Тогава той извадил от джоба си голяма пачка пари и ги предложил на детектива. Бичер отказал. Не само защото бил наистина честен човек, а и защото (както сам признал), се надявал да извлече много повече полза от залавянето на фалшификатора, отколкото от подкупа.
Съливан бил изпратен в Ню Хейвън, а после в Ню Йорк. Съдът го признал за виновен и го осъдил на смърт чрез обесване. Присъдата трябвало да бъде изпълнена на 7 май 1756 г. между 10 и 12 часа.
Но екзекуцията не се състояла в определеното време — избягал палачът… Не е трудно да се обясни неговата странна постъпка — Съливан се ползувал с огромна популярност, бил смятан едва ли не за герой, за него се говорело с уважение като за човек, който умее да „прави пари“.
През нощта на 7 срещу 8 май рухнала бесилката, издигната на площада. По-късно се установило, че някой я е подсякъл. 9 май било неделя и зрелищата били забранени. В понеделник сутринта пред затвора се събрала голяма тълпа, сред която имало и представители на властта. Съливан се възползувал от това и се обърнал към народа с „възвание“. Той заявил, че всички клишета са унищожени от неговите съучастници и следователно въпросът с фалшифицирането на пари може да се смята за приключен. Съливан се заклел, че ще стане честен човек. Речта му направила силно впечатление на присъствуващите.
И все пак Съливан бил обесен. В книгата си „Фалшифицирането на пари в Америка“ Лин Глезер пише, че с неговата смърт, „синдикатът на фалшификаторите, който нямал равен нито по размерите си, нито по размаха на дейността си, загубил своя лидер“.