Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Маграт смяташе, че Нинджа е твърде приятно момичешко име.
Тя отново хвърли одобрителен поглед към огледалото.
На вратата се почука. Маграт отиде да отвори.
— Хай — поклони се с ръце пред гърдите тя.
Хъркър Бракониера направи крачка назад. Той и без това си беше достатъчно раздрусан. Един ядосан вълк го беше преследвал известно време в гората.
— Ъ — измуча той. Наведе се напред, докато шокът му се превръщаше в загриженост. — Главата ли сте си наранили, госпожице?
Тя го погледна неразбиращо. Тогава я осветли прозрението. Протегна ръка и свали от главата си превръзката с мотив от хризантеми, без която е почти невъзможно правилно да се търси космическата мъдрост чрез извъртане лактите на противника зад тила му.
— Не. Какво искате?
— Нося пакет за вас — подаде й го Хъркър.
Беше дълъг около две стъпки и много тесен.
— Ето и бележката — погледна я Хъркър с надежда. Докато тя я разгъваше, той се изви и се опита да я прочете през рамото й.
— Лично е.
— Нали? — съгласи се Хъркър.
— Да!
— Беха ми казали да зема едно пени за доставката — подсети я бракониерът. Маграт намери едно в портмонето си.
— Парите коват веригите, обвързващи работническата класа — предупреди тя, докато го подаваше.
Хъркър, който никога в живота си не се бе възприемал като работническа класа, но бе готов да чуе почти неограничено количество дрънканици в замяна на едно пени, кимна невинно.
— И се надявам да ви мине главата, госпожице — додаде той.
Когато Маграт остана сама в своя кухненски тренировъчен център, отвори пакета. Съдържаше тънка бяла пръчка.
Тя отново погледна бележката:
Тъй и ни нъмерих време да си убуча замесник, така че ти шъ требва да Ставаш. Требва да утидеш до грат Генуа. Щех сама да свърша това, само че не мога штото съм умряла. Ела Съботова НЕ требва да се умъжи за принтса. PS Това е важну.
Тя погледна отражението си в огледалото.
Отново сведе поглед към бележката.
PSPS Кажи на ония двете Дъртуфелници, че НЕ требва да одят с Теп, саму ште расфалят сичко.
Имаше и още:
PSPSPS Има склоност към тиквите, но ште й свикнеж за нула време.
Маграт отново погледна огледалото. И след това надолу към вълшебната пръчка.
Животът ту е прост, ту се ширва внезапно, изпълнен с усложнения.
— О, боже! Аз съм фея-кръстница!
Баба Вихронрав все още стоеше облещена срещу шантавата паяжина от парченца, когато Леля Ог влетя.
— Есме Вихронрав, какво направи? Това е лоша поличба, това е… Есме?
— Тя? Тя?
— Добре ли си?
Баба Вихронрав изви за момент очи и после разтърси глава, като че ли се опитваше да изхвърли оттам нещо немислимо.
— Какво?
— Цялата си пребледняла. Никога преди не съм те виждала да побледняваш така.
Баба бавно махна парченце стъкло от шапката си.
— Ами… малко се поразвъртях, стъклото се счупи… — смотолеви тя.
Леля погледна ръката й. Кървеше. После се взря в лицето й и реши: никога няма да си признае, че е погледнала към ръката на Баба Вихронрав.
— Може да е знак — наслуки избра безопасна тема. — Ми то като умре някой, стават такива неща. Падат картини от стените, часовници спират… страшно големи гардероби падат по стълбището… такива ми ти неща.
— Аз никога не съм вярвала в тия работи, те са… какво имаш предвид — гардероби падат по стълбището?
Баба дишаше тежко. Ако не беше всеизвестно, че Баба Вихронрав е желязна, някой би си помислил, че току-що е преживяла най-страшния шок в живота си и всъщност отчаяно иска да вземе участие в една малка, обикновена, всекидневна препирня.
— Ами случи се, като умря пралеля ми Софи. Точно три дни, четири часа и шест минути след като умря, гардеробът й падна надолу по стълбите. Нашият Дарън и нашият Джейсън се опитваха да го натъкмят зад чупката и той взе, че се изхлузи, ей тъй на. Странно. Ами-и, как да го оставя там за нейната Агата, нали така, само веднъж е отишла да види майка си, на Прасоколеда, пък и все аз се грижех за Софи, през цялото време…
Баба остави познатият, успокоителен напев за старите вражди в семейството на Леля Ог да се лее около нея и без да гледа, взе чаша чай.