Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Семейство Ог бяха, както се казва, многобройно — всъщност не просто многобройно, а мултибройно. Родът се точеше от сума време насам. Невъзможно бе на нормален лист да се проследи родословието им, което приличаше по-скоро на гъсталак от мангрови дървета. Пък и всеки отделен клон имаше пределно допустима поносимост, хронична вендета срещу всички останали клонове в рода, основаваща се на такива фундаментални и святи каузи като „Онова, което техният Кевин каза за нашия Стан на сватбата на братовчеда Ди“ и „Кой взе сребърните прибори, дето леля Ем обеща, че като умре, ще бъдат на нашата Дорийн, бих искала да знам, много благодаря, ако не възразяваш“.
Леля Ог, като неоспорим шеф на матриархата, безпристрастно насърчаваше всички страни. За нея това бе най-близко до хоби.
В едно-единствено семейство Ог имаше вражда, достатъчна да поддържа епохална битка между планинци-кореняци в продължение на век.
А понякога това окуражаваше някой глупав външен човек да се присъедини и евентуално да подхвърли неучтива забележка за един Ог пред друг Ог. Тогава пък всеки Ог се обръщаше срещу него, всички части на семейството се съединяваха като някаква добре смазана стоманена машина, която бълва срещу натрапника мигновено и безмилостно унищожение.
Обитателите на Овнерог вярваха, че враждата на семейство Ог е благословена. Мисълта, че огромната им енергия може да се обърне срещу света като цяло, беше ужасна. За щастие един истински Ог предпочиташе по достойнство да премери силите си с друг Ог. Това е то семейството.
Като се замисли човек, странно нещо е това семейството…
— Есме? Добре ли си?
— Какво?
— Дрънчиш с тия чаши така, че цял свят те чува. И чаят е разлят по цялата табла.
Баба впери празен поглед в бъркотията и се окопити, доколкото можа.
— Не съм им виновна, че проклетите чаши са прекалено малки — изропта.
Вратата се отвори.
— Добрутро, Маграт — добави тя, без да погледне. — Какво правиш тук?
Издаде я начинът, по който изскърцаха пантите. Маграт бе способна дори една врата да отвори извинително.
Младата вещица безмълвно се вмъкна в стаята с ръце зад гърба и лице като червено цвекло.
— Тъкмо отскочихме да оправим нещата на Дезидерата. Да изпълним дълга си към нашата посестрима — на висок глас каза Баба.
— А не да търсим вълшебната й пръчка — добави Леля.
— Гита Ог!
Леля моментално се сконфузи и наведе глава.
— Извинявай, Есме.
Маграт извади ръце иззад гърба си.
— Ъ — измънка тя и почервеня допълнително.
— Ти си я намерила — възкликна Леля.
— Ъ, не. — Маграт не смееше да погледне Баба в очите. — Дезидерата ми я… даде.
Тишината запращя и забръмча.
— Тя я даде на тебе? — натърти Баба Вихронрав.
— Ъ… Да.
Леля и Баба се спогледаха.
— Е-е! — проточи Леля.
— Тя знае, нали? — поиска да разбере Баба, като се обърна отново към Маграт.
— Ами аз идвах доста често тук да разглеждам книгите й — призна си Маграт. — И… и тя обичаше да готви чуждестранни гозби и никой наоколо не щеше да ги яде, така че аз идвах да й правя компания.
— А-ха! Да се подмажеш! — тросна се Баба.
— Но не съм си и помислила, че ще ми остави пръчката си — увери ги Маграт. — Наистина!
— Сигурно има някаква грешка — любезно каза Леля Ог. — Сигурно е искала ти да я дадеш на някоя от нас.
— Така ще да е било — съгласи се Баба. — Тя знаеше, че си услужлива душа и прочее. Дай да я видим.
Тя протегна ръка.
Маграт стисна още по-здраво пръчката.
— … даде я на мен… — изписука.
— Съзнанието й определено сдаваше багажа — отбеляза Баба.
— … даде я на мен…
— Ужасно отговорно е да си фея-кръстница — обясни Леля. — Човек трябва да е находчив и съобразителен, и дипломатичен и да може да се справя със сложни сърдечни работи и прочее. Дезидерата трябваше да го знае това.
— … да, ама я даде на мен…
— Маграт Чеснова, като по-старша вещица ти заповядвам да ми дадеш пръчката — сопна се Баба. — Тия неща носят само неприятности.
— Я чакай, чакай — намеси се Леля. — Отиваш твърде далеч.
— … не… — опита се Маграт.
— Освен това не си старша вещица — натърти Леля. — Старата майка Дисмас е по-стара от тебе.
— Я млъкни. Тя е невменяемо чалдисана — ядоса се Баба.
— Не можеш да ми заповядваш. Вещиците не са йерархич… — започна Маграт.
— Това е извратено държание, Маграт Чеснова!
— Не, не е — възрази Леля Ог, стараейки се да предотврати войната. — Извратено държание е, когато се размотаваш наоколо по без…