Време на презрение

— А сега ти говориш глупости. Дори нашите разюздани магове биха съобразили, че са ги предали, а изобличеният Риенс би увиснал на бесилото. Ако извади късмет.

— Какво дете си, Гералт. Разкритите шпиони не ги бесят, а ги използват. Подхвърлят им фалшива информация, опитват се да ги направят двойни агенти…

— Не отегчавай детето, Кодрингер. Не ме интересуват нито задкулисните игри на разузнаването, нито политиката. Риенс върви по петите ми и искам да знам защо и по чие поръчение. Излиза, че е по поръчение на някакъв магьосник. Кой е този магьосник?

— Още не знам. Но скоро ще знам.

— „Скоро“ е прекалено късно за мен — процеди вещерът.

— Не изключвам да си се забъркал в някоя неприятна история, Гералт — изрече със сериозен тон Кодрингер. — Добре, че си се обърнал към мен, аз умея да измъквам от неприятни истории. По принцип и теб вече те измъкнах.

— Наистина ли?

— Наистина. — Адвокатът доближи кърпичката до устните си и се закашля. — Разбираш ли, колега, освен магьосника, и вероятно Нилфгард, в играта има и трета страна. Представи си, посетиха ме агенти от тайните служби на крал Фолтест. Имали си неприятности. Кралят им заповядал да търсят някаква изчезнала принцеса. Когато се оказало, че нещата не са толкова прости, агентите решили да се обърнат към специалист по не толкова прости дела. Излагайки проблема, те намекнаха на специалиста, че един вещер може да знае нещичко за изчезналата принцеса. Нещо повече — той може да знае дори къде се намира тя.

— И какво им отговори специалистът?

— Отначало изрази недоумение. Изненада се, че споменатият вещер не е затворен в тъмница, защото там чрез традиционните методи от него може да се измъкне всичко, което знае, и дори много от нещата, които не знае, но ще измисли, за да задоволи любопитството на разпитващите. Агентите отговориха, че техният шеф им е забранил това. Те обясниха, че вещерите имат много чувствителна нервна система и че при изтезания веднага умират, тъй като им се пръскат вените в мозъка — както се изразиха образно те. Затова им било заповядано само да следят вещера, но и тази задача не им се оказала по силите. Специалистът похвали агентите за благоразумието им и им заръча да се отбият след две седмици.

— И те отбиха ли се?

— И още как. И тогава специалистът, който вече те смяташе за свой клиент, им представи неопровержимо доказателство за това, че вещерът Гералт не е имал, няма и не може да има нищо общо с търсената принцеса. Защото специалистът намери свидетели за гибелта на принцеса Цирила, внучката на кралица Каланте и дъщерята на княгиня Павета. Цирила е умряла преди три години в лагера за бежанци в Ангрен. От дифтерия. Девойката страдала страшно преди смъртта си. Няма да повярваш, но темерийските агенти се просълзиха, докато слушаха моите очевидци.