Червеношийката

Значи вече и мирисът на парфюм го дразни. Какво всъщност става с него? Според Елен му липсва естествен стимул, онова, което кара хората да се съвземат от депресията. След като се прибра от Банкок, се озова на дъното за ужасно дълго време; почти се примири, че никога няма да изплува. Всичко изглеждаше студено и мрачно, всички впечатления — някак притъпени. Сякаш се намираше под вода. Цареше благословена тишина. Хората му говореха, но думите им приличаха на въздушни мехурчета; излизаха от устите им, бързо се издигаха нагоре и изчезваха. Сигурно изпитваш такова чувство, когато се давиш, мислеше си той и чакаше. Но не се случи нищо. Само дето бе във вакуум. И това мина. Той се справи.

Благодарение на Елен.

Тя го покриваше през първите седмици след завръщането му, защото се видя принуден да развее бялото знаме и да си отиде вкъщи. Не му позволяваше да ходи в бара, нареждаше му да й дъха, ако закъснее за работа и го обявяваше за годен или негоден да върши задълженията си. Няколко пъти го изпрати вкъщи, ала иначе си мълчеше. Отне известно време, но Хари не бързаше за никъде. И кимна доволно първия петък, след като се оказа, че Хари цяла седмица е идвал трезвен на работа.

Накрая той я попита директно защо момиче като нея, завършило висше полицейско училище и следвало право, с хиляди възможности пред себе си, доброволно си е вкарало такъв таралеж в гащите. Нима тя не разбира, че той няма с какво да подпомогне кариерата й? Трудно ли й е да си намери нормални приятели, успели в живота?

Погледна го сериозно и отговори, че просто иска да се възползва от опита му, защото той е най-способният разследващ полицай в Отдела за борба с насилието. Празни приказки, разбира се, но в се пак се почувства поласкан, задето тя не си спести ласкателствата. Освен това Елен бе толкова ентусиазиран и амбициран разследващ полицай, че нямаше начин да не се заразиш от енергията й. През последните шест месеца Хари отново вършеше добра работа. Понякога дори адски добра. Като в случая със Свере Улсен.