Червеношийката

— С това ще се заемем ние от Службата за сигурност. И Сикрет Сървис.

— Не знаех, че обичате да охранявате, Кюрт — Бранхауг пусна тънка усмивчица.

Подмятането притесни Кюрт Майрик и той сконфузено се засмя. По време на Конференцията за касетъчните боеприпаси в Осло през 1998 година Службата за сигурност отказа да изпрати охранители с обяснението, че по тяхна преценка става дума за „среден до минимален риск за сигурността“. На втория ден от конференцията Дирекцията за чужденците обърна внимание на Външно министерство, че един от норвежците, назначен от Службата за сигурност като шофьор на хърватската делегация, е босненски мюсюлманин. Пристигнал в Норвегия през седемдесетте години и отдавна притежавал норвежко гражданство. Но през 1993 година и двамата му родители и четири от другите деца в семейството били заклани от хървати при Мостар в Босна и Херцеговина. При обиска на апартамента му откриха дв е ръчни гранати и предсмъртно писмо, в което пишеше, че планира самоубийството си. Пресата, разбира се, не успя да надуши случая, но последвалата чистка стигна до правителствено ниво и бъдещата кариера на Кюрт Майрик висеше на косъм, докато не се намеси Бернт Бранхауг. Потулиха случая, след като старши полицейският инспектор, отговорен за сигурността, доброволно си подаде оставката. Бранхауг отдавна бе забравил името му, но оттогава съвместната работа с Майрик вървеше по мед и масло.

— Бьорн! — Бранхауг плесна с ръце. — Очакваме с нетърпение какво ще ни съобщите. Давайте смело!

Погледът на Бранхауг се плъзна покрай колежката на Майрик бързо, но все пак достатъчно бавно, за да забележи, че и тя го гледа. Тоест погледът й бе насочен към него, но очите й бяха безизразни и разсеяни. Той се поколеба дали да се опита да привлече вниманието й, да види изражението й, когато разбере, че и той отвръща на погледа й, но се отказа. Казваше се Ракел, нали?