Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
Мьолер сви краката си в коленете и ги опря в долната част на плота на бюрото. Хари се облегна назад, за да извади от джоба на панталона си смачкан пакет „Кемъл“, и с въпросително повдигната вежда погледна Мьолер, който бързо кимна и бутна към него препълнен пепелник.
— Аз ще отговарям за сигурността на пътищата от и до летището. Освен президента идва и Барак.
— Барак ли?
— Ехуд Барак. Министър-председателят на Израел.
— Виж ти, да не би да предстои подписването на ново блестящо споразумение в Осло?
Мьолер отчаяно погледна синия облак пушек, понесъл се към тавана.
— Само не ми казвай, че не си чул, Хари, иначе ще се притесня още повече за теб. През последната седмица писаха на първите страници на всички вестници.
Хари вдигна рамене.
— Неблагонадеждно разпространение на вестници. Което ми причинява големи пропуски в общата осведоменост. Сериозен минус в социалния ми живот.
Хари предпазливо отпи нова глътка от кафето, но се отказа и остави чашата.
— И в сексуалния живот.
— Така ли? — Мьолер погледна Хари колебливо, сякаш се чудеше дали отговорът ще го развесели, или натъжи.
— Естествено. Коя жена би харесала мъж, наясно с имената на всички от „Експедиция «Робинзон»“, но не и с името на поне един министър? Или на президента на Израел.
— Те имат министър-председател.
— Сега разбираш какво имам предвид, нали?
Мьолер се стърпя да не прихне. Малко бе нужно да го разсмее човек. И да прояви слабостта си към леко простреляния полицай с големите уши, щръкнали от остригания череп като крилата на пъстроцветна пеперуда. Независимо че Хари му създаваше повече неприятности отколкото е редно. Като новоизлюпен началник на полицейски отдел той вече бе научил кое е правило номер едно за служител в обществения сектор: да си пази гърба. Мьолер се прокашля, за да заглуши мъчителните въпроси, които, макар да бе взел решение по тях, го и плашеха. Първо сключи вежди, за да сигнализира на Хари, че тревогата му е от професионален, а не от личен характер.
— Продължаваш да киснеш в ресторант „Скрьодер“, а, Хари?
— Вече съвсем рядко, шефе. По телевизията дават много интересни неща.
— Но седиш там?
— Те не обичат хората да стоят.
— Зарежи глупостите. Пиеш ли?
— В минимални количества.
— Какво ще рече минимални?
— Ще ме изхвърлят, ако пия по-малко.
Този път Мьолер не се сдържа и се засмя.
— Трябват ми трима офицери за свръзка, за да обезопасят пътя — продължи той. — Всеки ще разположи по десетима полицаи от различни полицейски райони в крепостта „Акершхюс“ плюс неколцина кадети от последния випуск на висшето полицейско училище. Мислех си за Том Валер…
Валер. Расист, гадняр, твърдо решен да заеме длъжността „старша полицейски инспектор“, която скоро щяха да обявят за вакантна. Хари, слушал достатъчно за начина му на работа, знаеше, че той олицетворява всички предразсъдъци, натрупани от обществото срещу полицаите, плюс още няколко, с изключение обаче на един: за жалост Валер не беше глупав. Като разследващ полицай бе постигнал впечатляващи резултати и дори Хари трябваше да признае, че Валер заслужава неизбежното си повишение.
— И за Вебер.
— За дъртия мърморко?
— … и за теб, Хари.
— Say again!9
— Правилно разбра.
Хари се намръщи.
— Имаш ли нещо против? — попита Мьолер.
— Естествено, че имам нещо против.
— И защо така? Въпрос на чест е да се заемеш с такава задача, Хари. Като потупване по рамото е.
— Така ли? — Хари загаси цигарата и яростно започна да я търка в пепелника. — Или пък това е следващата крачка в рехабилитационния процес?
— Какво искаш да кажеш? — Бярне Мьолер изглеждаше засегнат.
— Помня как пренебрегна всички съвети и се конфронтира с доста хора, когато ме прибра след Банкок. И вечно ще ти бъда благодарен. Но що за глупост е това? Офицер за свръзка? Звучи като опит да се докажеш пред скептиците: ти си имал право, а те са сбъркали. Хуле е ценен служител, на него може да се разчита и така нататък.
— Така ли?
Бярне Мьолер пак бе сключил ръце зад продълговатия си череп.
— Така ли? — изимитира го Хари. — Така ли стоят нещата, пак ли съм само брънка от веригата?
Мьолер въздъхна примирено.
— Всички сме брънки, Хари. Винаги има скрит замисъл. Този едва ли е по-лош от всички останали. Свърши си работата както трябва. Ще бъде от полза и за двама ни. Толкова ли е трудно?
9
Я кажи пак! — (англ.). — Б.пр.