Червеношийката

— Щяхте да казвате как преценявате риска от атентати — напомни Бранхауг.

— А, т’ва ли — каза Майрик. — Носим копия.

Майрик, родом от Тромсьо, говореше на особена, непоследователна смесица от местен диалект и книжовен норвежки. Той кимна на жената до него. Бранхауг я изгледа продължително: без грим, с къса, кестенява коса, подстригана на черта и закрепена с неподходяща шнола, а костюмът, някаква сива, вълнена дреха, си беше направо скучен. И макар да придаваше на лицето си преувеличено сериозен вид, както правеха обикновено работещите жени от страх, че няма да ги вземат насериозно, тя му харесваше. Имаше кафяви и нежни очи, а високите скули й придаваха аристократичен вид; почти не приличаше на норвежка. Бранхауг я бе срещал и преди, но прическата й бе друга. Как се казваше — май е нещо библейско — Ракел? Новата прическа загатваше за евентуален скорошен развод. Тя се наведе към куфарчето с документи между нея и Майрик, а Бранхауг по навик се загледа в деколтето на блузата й, но то бе доста затворено и не показваше нищо интересно. Вероятно има деца, които вече ходят на училище? Дали би имала нещо против да се усамоти с него в хотел в центъра през деня? Блазнят ли я силни мъже?

Бранхауг:

— Направете само кратко резюме, Майрик.

— Добре.

— Преди това искам да отбележа нещо… — обади се държавният секретар.

— Нека да оставим Майрик да си довърши мисълта и после ще кажете всичко, което поискате, става ли, Бьорн?

За пръв път Бранхауг използва малкото име на държавния секретар.

— Службата за сигурност преценява, че съществува опасност от атентат или друг вид посегателство — докладва Майрик.

Бранхауг се усмихна. С периферното си зрение видя как шефката на полицията направи същото. Умно момиче, държавен изпит по право и кристалночисто служебно досие. Дали да я покани заедно със съпруга й у дома на вечеря с пъстърва? Бранхауг и жена му живееха в просторна дървена къща на границата с квартал Нурберг Трябваше само да си наденеш ските пред гаража. Бернт Бранхауг обожаваше тази къща. Жена му я намираше за много мрачна, тъмното дърво я плашело, а и не харесваше гората около къщата. Да, покана за вечеря. Солидно дърво и пъстърва, уловена от самия него. Това би бил най-точният сигнал.

— Позволявам си да ви напомня, че четирима американски президенти са загинали вследствие на атентати. Абрахам Линкълн през 1865-а, Джеймс Гарфийлд през 1881-а, Джон Кенеди през 1963-а и…

Той се обърна към жената с високите скули, която беззвучно изговори името.

— А, да, Уилям Маккинли. През…

— През 1901-а — Бранхауг се усмихна приветливо и погледна часовника. — Точно така. Но през тези години е имало много повече атентати. Хари Труман, Джералд Форд и Роналд Рейгън са били обект на сериозни покушения, докато са били действащи президенти.

Бранхауг се изкашля:

— Забравяте, но преди няколко години стреляха и по настоящия президент. Или по-точно по къщата му.

— Вярно е. Но ние не взимаме предвид този тип инциденти, иначе ще станат твърде много. Осмелявам се да твърдя, че през последните двадесет години нито един американски президент не е изкарал мандата си, без да са били открити поне десет атентата и извършителите да са били арестувани, без случаят да стигне до медиите.