Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
— Ще приеме. Познавам го, не го прави нито за пари, нито за слава. За него единственият важен въпрос, единственият, който го занимава в момента, е: „Кой е убил Финшер?“
8.
Г-н Жан-Луи Мартен бе най-обикновен човек.
9.
През април времето в Кан е хубаво.
Градът се възползва от кратката едноседмична почивка между фестивала на хазарта и филмовия фестивал.
Един вдигащ шум и пушилка мотор с кош лети по булевард „Кроазет“ и оставя зад себе си луксозните хотели, донесли слава на града: „Мартинес“, „Мажестик“, „Карлтън“, „Екселсиор“, „Хилтън“. Младо момиче с червено палто, с лице почти изцяло скрито от авиаторски очила и с кръгла кожена каска на главата язди желязната машина. В коша е седнал едър мъж, натъкмен по същия начин, с тази разлика, че палтото му е черно.
Моторът спира пред хотел „Екселсиор“. Пътниците дълго се отупват от прахта, събличат пътните си одеяния и се насочват към рецепцията. Настаняват се в най-скъпия апартамент с изглед към морето.
Напук на шефката Тенардие.
Движат се досущ като двойка престолонаследници. Без да разменят нито дума стигат до апартамента; пиколото отваря щорите и разкрива прекрасна гледка към морето, плажа и булевард „Кроазет“. Пред очите им водата искри като поръсена със звезди.
Няколко смелчаци вече плуват в още хладните води на Средиземно море.
Люкрес Немрод поръчва два коктейла с плодове.
— Не вярвам във вашата версия за убийство. Щастлива съм да проведа това разследване за вестника, но искрено се надявам да ви докажа, че грешите. Убийство не е имало. Доктор Самюел Финшер всъщност наистина е „умрял от любов“.
Долу се носи оглушителен шум от клаксони.
— Продължавам да съм убеден, че мотивацията е ключът към този случай — твърди Изидор Каценберг, пропускайки нейната забележка. — След последната ни среща проведох собствено малко разследване относно мотивациите и поразпитах няколко души. На всички зададох един-единствен въпрос: „Какво ви подтиква към действие?“ Като правило първата мотивация е: „да премахна страданието“.
Нова поява на пиколото с две чаши, украсени с мъничко чадърче, захаросана черешка и резен ананас.
Люкрес отпива от кехлибарената течност и се старае да не мисли за мъдреца си, който продължава да я безпокои.
— Ами вас, Изидор, какво ви подтиква към действие?
— В настоящия момент желанието да разгадая загадката, много добре знаете, Люкрес.
Тя загризва нокътя си.
— Започвам да ви опознавам. Съществува и друга причина.
Мишлето е хитро.
Той не се обръща и продължава да стои с поглед, зареян към хоризонта.
— Вярно е. Имам втора мотивация и тя е по-лична.
Тя глътва захаросаната черешка.
— Хм… Струва ми се, че понякога паметта ми изневерява. Например когато започна някое изречение и ме прекъснат, често пъти губя нишката и напълно забравям какво съм казал. Също така започвам да се затруднявам в запаметяването на цифрови кодове, без значение дали това е кодът за отваряне на външната врата на жилищния ми блок или този на кредитната ми карта… Това ме притеснява. Вече се плаша, струва ми се, че мозъкът ми е престанал да действа както трябва.
Младата жена се облакътява на прозореца, загледана в морето насреща.
Слонът губи паметта си.
— Може би сте преуморен. Освен това, в наши дни има толкова много кодове за помнене… Има ги вече и в автомобилите, в асансьорите, в компютрите.
— Подложих се на преглед в болницата „Питие-Салпетриер“ в Париж. Не откриха нищо. Надявам се, докато разследваме този случай, да разбера по-добре собствения си мозък. Баба ми по бащина линия страдаше от Алцхаймер. Накрая дори не ме познаваше. Поздравяваше ме и питаше: „Добър ден, господине, вие кой сте?“ А на дядо казваше: „Вие не сте съпругът ми. Той е много по-млад и по-красив от вас.“ Това ужасно го разстройваше. А самата тя след поредната криза много страдаше, осъзнавайки какво се случва с нея. Само като си помисля за това, се ужасявам.
В далечината жълтото слънце става портокалено. В небето преминават сребристи облаци. Двамата журналисти дълго съзерцават хоризонта, щастливи, че са в Кан по това време, докато парижани продължават да тънат в сивотата на столичния град.