Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
— Паспорт? — повтори той, сякаш за първи път чуваше тази дума.
— Предполагам, че ще е по-лесно да се получи паспорт в Хонконг, отколкото тук — каза Джафи, като се опитваше да звучи съвсем естествено. — Чудех се дали нямаш някой, който да го достави.
— Американски паспорт?
— По-добре ще е да е английски.
— Да се занимава човек с паспорти е незаконно и опасно — каза тихо Блеки. Той бе съвсем искрено разтревожен. Изобщо не вярваше, че приятелят на Джафи съществува. Този едър мъж търсеше паспорт за себе си. Защо? Явно се готвеше да отпътува от Виетнам, но защо с фалшив паспорт?
— Това го зная — каза ядосано Джафи. — Имаш ли някаква връзка, която може да ми достави британски паспорт?
— За твоя приятел? — попита Блеки.
— Нали вече ти казах. Той ще си плати.
— Ако може да се уреди, сигурно ще бъде много скъпо — каза Блеки.
— Но може ли да се уреди?
Блеки прибра клечката в джобчето на ризата си.
— Може да се уреди. Ще трябва да поразпитам. Ще струва много пари.
— Спешно е — каза Джафи. — Кога ще имаш някакъв отговор?
— Ще трябва да пиша на брат ми. Нали знаеш, че писмата често се цензурират. Трябва да намеря някой доверен човек, по който да изпратя писмото лично до брат ми. Той ще трябва да намери някой, по който да ми изпрати обратно отговор. Това ще отнеме доста време.
Изведнъж Джафи си даде сметка колко ще бъде трудно. Предварителните му изчисления, че ще са нужни десетина дни, за да се измъкне, изведнъж му се сториха смешно оптимистични. Щеше да му се наложи да се крие един месец, може и повече.
Блеки продължи:
— Предполагам, че приятелят ти е изпаднал в беда?
— Подробностите нямат значение — каза троснато Джафи. — Колкото по-малко знаеш, толкова по-безопасно за теб.
— Това не е съвсем така. Ако се окаже, че приятелят ти има сериозни неприятности и се окаже, че и аз съм свързан с тази работа, аз също мога да имам неприятности — каза Блеки тихо. — Не е разумно човек да се забърка в нещо, без да знае какво точно е то. Освен това, ако неприятностите са наистина големи, това може да повлияе на цената на паспорта. Естествено, приятелят ти ще трябва да плати повече.
Скрити под масата, големите ръце на Джафи се свиха в юмруци. Дявол да го вземе! — помисли си той. — Това ще е много заплетено нещо! Още като прочете вестниците утре сутрин, на него ще му стане ясно, че срещу мен е повдигнато обвинение в убийство. Той или ще се изплаши и няма да посмее да ми помогне, или ще вдигне цената до някоя астрономическа цифра. Тогава си спомни, че диамантите са у него. Можеше да плати паспорта с един-два диаманта, но ако го направеше, тогава Блеки щеше да разбере, че диамантите са у него. Това можеше да се окаже опасно. Щом Блеки научеше, че диамантите на генерал Нгуен Ван То са у него, можеше да се изкуши да ги открадне. Трябваше много да внимава. Беше се впуснал в тази работа, без да обмисли добре нещата.
— Пак ще трябва да поговоря с моя приятел — каза той, без да погледне към Блеки. — Трябва да имам неговото съгласие, преди да продължа да уреждам нещата.
— Напълно разбирам — каза Блеки. — Един добър приятел не може да си позволи прибързано да издаде тайните на другия.
Джафи го погледна рязко, но дебелото жълтеникаво лице не издаде нищо. Джафи си помисли: Той не е глупак. Досетил се е, че паспортът е за мен. Дали да си призная? Той и без това ще разбере, когато прочете вестниците утре сутринта. По-добре не. Все още имам малко време. По-добре първо да говоря с Нан.
— Предполагам, че приятелят ти иска да напусне страната? — каза благо Блеки. — Трябва да знае, че това е много сложна работа. За да може да използва паспорта, ще трябва първо да има входна виза и след това изходна виза. Ще е нужна снимка на приятеля ти за граничния контрол. Ще трябва да се подкупят доста хора. Това, разбира се, може да се уреди, но не и ако работата е сериозна. Например, ако приятелят ти е издавал чекове без покритие или е закачал някое момиче, или пък е взел нещо, което не му принадлежи, или пък е прегазил някого с кола, тогава може да се уреди. Но ако става въпрос за нещо политическо или за углавно престъпление, тогава сигурно няма да може. Ето, това е! Джафи имаше чувството, че около гърлото му се стяга примка.
— Ще говоря с него — каза той и Блеки, които усети по интонацията, че разговорът е приключен, стана.