Лотос за мис Куон

Джафи замръзна напрегнато на стола.

— Не бях — каза той със студен, равен глас. — Ти кара ли ски? — Наум си повтаряше, че сгреши, като дойде в този бар. Трябваше да иде директно на гишето, да осребри чека и да си тръгне. Не трябваше да забравя, че в хотел „Маджестик“ човек винаги попадаше на някой познат.

Уейд каза, че карал ски. Започна да се оплаква от мръсотията на река Сайгон, а Джафи го слушаше разсеяно.

Като видя, че не може да привлече вниманието на Джафи, Уейд каза:

— Тази вечер ще съм с една китайска кукла — и се ухили. — Страхотна е. Срещнах я онази вечер в „Л’арк ан Сиел“. Ако и в онази работа я бива толкова, колкото я бива външността й, страшна вечер ще бъде.

Като гледаше дебелия, добродушен мъж, който се поклащаше насреща му, Джафи усети, че го пробожда остра завист. Той също очакваше да прекара страшна вечер, но много по-различна от това, което предвкусваше Уейд. В рамките на около час трябваше да реши какво да прави и от това решение зависеха животът и свободата му.

— Ако ги няма момичетата и китайската кухня — говореше Уейд, — това място би било ужасна дупка. Много ще се радвам, когато се върна у дома. Всички тези безкрайни ограничения направо ме скапват.

Погледът на Джафи мина край Уейд и се спря върху двама полицаи, които вървяха пред хотела. Дребни мъже с кафеникава кожа в бели памучни униформи, шапки с козирки и револвери на кръста. Само като ги видя и сърцето му замря. Почуди се как ли би реагирал Уейд, ако му кажеше, че е убил Хаум и е скрил тялото му в гардероба.

— Гледам, че продължаваш да караш тази малка количка — чу гласа на Уейд и си даде сметка, че дебеланкото бе говорил известно време, без той да го слуша. — Все така ли ти харесва?

Джафи с мъка успя да откъсне мислите си от своя проблем.

— Хубава е — каза той. — Имам проблеми със запалването, но колата не беше нова, когато я купих.

— Е, да, сигурно лесно се паркира, но на мен ми дай голяма кола — каза Сам Уейд и погледна часовника си. Беше седем без три минути. Той се изправи. Застанал до Джафи, той се чудеше какво ли го притеснява. Изглеждаше така отнесен и враждебен. Това бе доста странно за Джафи. Обикновено той бе приятна компания. — Добре ли си, Стийв?

Джафи рязко вдигна глава. Уейд с тревога усети, че той се плаши от нещо.

— Добре съм — каза Джафи.

Уейд се смръщи, но след това се отказа.

— Внимавай да не те пипне дизентерията — каза той. — Трябва да тичам. Обещах на приятелката ми да вечеряме заедно. Довиждане приятел.

Веднага щом Уейд отпътува с колата си Джафи извади чековата си книжка и написа чек за четири хиляди пиастри.

Отиде до рецепцията и попита служителя дали ще може да му осребри чека. Служителят приятен виетнамец, който познаваше Джафи учтиво го помоли да почака. Той изчезна в кабинета на управителя, след малко се показа отново и с усмивка подаде на Джафи осем банкноти по петстотин пиастри.