Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Тя му хвърли, озадачен поглед и забърза по стълбите към клуба.
Джафи се качи в Дофина и запали цигара. Въпреки лекия бриз, жегата бе потискаща. От време на време мислите му скачаха при Хаум, когото бе оставил в гардероба. Мисълта за мъртвеца го караше да потръпва.
Нан излезе от клуба и се качи в колата. В момента, в който затръшна вратата, той натисна стартера и колата пое в потока от рикши и коли.
Караше колкото можеше по-бързо към реката, а Нан седеше мълчаливо, скръстила ръце в скута си, с очи вперени в движението.
Когато стигнаха градината до моста, колата спря.
— Да слезем — каза той и се измъкна навън.
Тя го последва до пейката под дървото, на която бе седяла млада виетнамска двойка и се настаниха, на нея.
Луната се носеше по безоблачното небе и осветяваше малките гребни лодки, които продължаваха да се движат по реката.
Когато Нан се намести до Джафи, той обгърна тънката й талия и я целуна. Притисна я до себе си, впил устни в нейните. Останаха така един дълъг миг. После той я отпусна, запали цигара и хвърли клечката в реката.
— Какво има, Стийв?
Тя заговори на френски и той усети колко е напрегната.
Поколеба се дали да й каже, но си даде сметка, че губи време и започна:
— Случи се нещо. В беда съм. Не ме питай. По-добре е да не знаеш. Ще имам големи неприятности с полицията. Трябва да изчезна.
Тя замръзна, пръстите й стиснаха коленете й. Чуваше се учестеното й дишане. Той я гледаше и му стана жал за нея. И тъй като тя нищо не каза, продължи:
— Лошо стана, Нан. Трябва някак да се измъкна от страната.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Не разбирам — каза тя. — Моля те да ми обясниш.
— Нещо се случи днес следобед. До утре полицията вече ще ме търси.
— Какво се случи?
Джафи се поколеба, след това реши да й каже. Сигурно утре или вдругиден вестниците ще да разпространят цялата история — тогава всички ще я научат.
Затова й каза.
Пръстите й здраво стиснаха китката на ръката му.
— Но това е било нещастен случай! — каза тя, като едва си поемаше дъх. — Трябва да кажеш на полицията! Било е нещастен случай!
Той се раздвижи неспокойно.
— Те ще решат, че съм го убил. Не разбираш ли? Трябва да се измъкна, иначе съм изгубен!
— Но това е било нещастен случай! — възкликна тя. — Трябва веднага да идеш в полицията! Те ще са доволни, когато им дадеш диамантите. Хайде веднага да идем в полицията! — и се опита да се надигне от мястото си.
— Ще задържа диамантите и няма да ида в полицията — каза той с твърд, студен глас.
Тя се отпусна на мястото си. Наведе глава, така че той да не може да види лицето й.
— Не разбираш ли? — каза той ядосано. — Веднъж да се измъкна и ще мога да продам диамантите. Те струват милион долара, може би повече. Това е шанс веднъж в живота. Винаги съм искал да имам много пари!
Тя започна да се поклаща напред-назад, агонизираща от страх.
— Ако избягаш, ще решат, че ти си го убил — изстена тя. — Не трябва да го правиш. Никакви пари не си заслужават да направи човек такова нещо. Трябва да им дадеш диамантите!
— Наистина го убих — каза той, губейки търпение. — Не съм чак такъв глупак, че да рискувам да се явя в съда. Могат да ме натикат в затвора за години наред. Губим си времето. Трябва да намеря някакъв начин да се измъкна. Ще ми е нужно малко време да организирам нещата. Трябва ми едно сигурно място, където да се скрия. Имаш ли представа къде мога да се скрия?
— Да се скриеш? — Тя вдигна глава и се вторачи в него. От ужаса бе погрозняла. Думата „крия“ я бе паникьосала дотолкова, че бе просто тъжно да я гледа човек. — Ами аз? Ще ме изоставиш ли?
— Не съм казал, че ще те изоставя. Когато заминавам, ще те взема със себе си.
— Но това не е възможно. Няма да ми позволят да замина. Нито един виетнамец не може да напуска страната! Освен това какво ще стане с майка ми, с братята ми и с чичо ми, когато замина?
Усложнения, помисли си Джафи. Все усложнения.
— Ако искаш да дойдеш с мен, ще трябва да ги оставиш. Но да не мислим за това. Като му дойде времето, ще решим този въпрос. Трябва да намеря някое сигурно място, където да се скрия за седмица-две. Познаваш ли някой, при когото мога да ида? Не в Сайгон, някъде извън него?
Тя пак се паникьоса.
— Но ти не трябва да се криеш! Трябва да идеш в полицията!
Започна да го моли с поток от истерични думи да се откаже от диамантите, да иде в полицията, да им каже истината. Той я остави да говори около минута, след това рязко се изправи.