Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
Остана неподвижен, загледан в телефона. Той продължи да звъни. Сигурно Донг Хам и момичето също го чуваха. Сигурно стояха неподвижни като него, споглеждаха се и се чудеха, защо ли не отговаря.
Телефонът рязко престана да звъни. Внезапната тишина в стаята сякаш го стисна за гърлото. Той внимателно се дръпна от парчетата строшено стъкло. Каза си, че трябва да се махне от къщата. Не можеше да остане тук нито миг повече. По-късно пак ще се върне, но точно сега, докато се успокоят нервите му, трябва да се махне.
Бързо се качи по стълбите, свали гащетата си и взе един душ. Обу си панталоните и си сложи ризата, метнати на един стол, като по този начин избегна отварянето на гардероба. Провери портфейла си и с отчаяние откри, че в него има само петстотин пиастри. Претършува носните си кърпи в едно чекмедже и откри още една банкнота от сто пиастри.
Не е кой знае колко добре, каза си той. Трябваха му пари. Устните му се свиха, като си помисли, че е неделя и банките са затворени. Трябваше да се опита да осребри чек в някой от хотелите. Вече го познаваха доста добре в Сайгон. Сигурно няма да е много трудно да му осребрят чека в някой хотел.
Точно когато се готвеше да излезе от стаята, изведнъж се сети, че бе оставил диамантите в задния джоб на гащетата и тази разсеяност го стресна.
Трябва да се стегна, каза си той, докато вадеше плика от джоба на гащетата. — Рискувам си главата заради тези камъни и ето на — тръгвам, без дори да ги взема.
Отвори плика и разгледа диамантите на светлината на лампата. Само като ги видя, по тялото му премина тръпка. Те изиграха важна роля, за да си възвърне изчезващата самоувереност.
Върна се в дневната и започна да търси нещо по-стабилно, в което да постави диамантите. Реши да ги сложи в една празна кутийка от лента за пишеща машина. Изсипа ги вътре, спря, за да им се полюбува за миг, после прибра кутийката в джоба на панталоните си. Намери чековата си книжка и я постави в портфейла си. Отиде в кухнята и надникна през щората.
Донг Хам бе клекнал край готварницата и гледаше право към къщата. От момичето нямаше и следа. Чудейки се къде ли е отишла тя, Джафи се върна в дневната и погледна през щората към улицата. Замръзна, когато видя, че момичето е клекнало на отсрещния тротоар и гледа към къщата.
Явно тези двамата подозират нещо, помисли си той, но с неизбежното малоумно азиатско търпение чакат да видят какво ще стане. Явно едновременно с това са решили да не поемат никакъв риск. Старецът наблюдава задната врата, а момичето — предната.
В този момент той вече не се интересуваше от нищо. Трябваше да се измъкне от къщата.
Хвърли един последен поглед на стаята, взе ключовете за колата, ключа за задната врата и пакета, който бе оставил на масата, увит във вестник. Леко отключи задната врата, отвори я и се измъкна в задушаващата жега на вечерното слънце. Като внимаваше да не погледне към Донг Хам, той заключи вратата и пусна ключовете в джоба си. Минавайки край стареца на път за гаража, му каза:
— Ще се върна късно. Няма да вечерям.
Запали червения Дофин, който бе купил при пристигането си в Сайгон, за да паркира лесно, и потегли по късата алея към двойната порта. Спря колата, излезе и отвори вратата, а през цялото време усещаше погледа на момичето, вторачен в него.
Качи се в колата и като остави портата широко отворена, потегли бързо към центъра на града.
2
Сам Уейд (Втори секретар, Информация, Посолство на Съединените американски щати) паркира крайслера си пред хотел „Маджестик“ и измъкна туловището си на тротоара. Спря и погледна към игрището за миниголф от другата страна на улицата, където две виетнамки играеха доста майсторски, наблюдавани от цяла тълпа неделни зяпачи.
Помисли си, че двете момичета, със сините си туники и бели копринени панталони, представляват много привлекателна гледка. Не бе престанал да се възхищава на виетнамките. За него те бяха останали така чаровни и привлекателни, както първия ден, когато пристигна в Сайгон преди година и половина.
Сам Уейд бе пълен, набит мъж, оплешивяващ, с добродушно, червендалесто лице. В работата си не беше безпогрешен, но хората го харесваха и бе известен, че си пада по хубавите жени и ярките хавайски ризи.
Прясно избръснат и след душ, грейнал в нова пищна риза, Сам Уейд се чувстваше на върха. Бе прекарал следобеда в каране на водни ски. След половин час имаше среща с една китайка, с която щеше да прекара нощта. За Сам Уейд светът се въртеше доста удовлетворително.