Лотос за мис Куон
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Слънце
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лотос за мис Куон». Краткое содержание книги:
— Разбира се, разчитай, че ще ти помогна с каквото мога — каза той. — Обаче, естествено, ще се опитам да избегна неприятности за себе си.
— Естествено — каза Джафи. — Разбирам.
Когато Блеки се отдалечи, Джафи погледна часовника си. Беше девет и половина. Едва ли Нан щеше да дойде преди десет и трийсет. Изведнъж усети, че е гладен.
Бутна стола си назад, изправи се и като заобиколи дансинга, се насочи към вратата.
От другата страна на улицата имаше китайски ресторант, където той често се хранеше. Влезе и кимна на управителя, който натискаше бутоните на калкулатора си с такава невероятна скорост, че целият процес изглеждаше за европееца пълна мистерия. Той се спря, вдигна глава и показа големите си жълти зъби.
Една китайка, облечена в костюм, който приличаше на униформа на стюардеса, отведе Джафи зад параваните, към една единична маса.
Всяка маса в този ресторант бе скрита от останалите с паравани, иззад които долиташе дрезгав смях и тракане на безброй чинии.
Джафи поръча китайска супа, сладко-кисело свинско и пържен ориз. Избърса лицето и ръцете си в горещата кърпа, която момичето му подаде.
Докато чакаше да му сервират, Джафи обмисли положението си. Блеки го притесняваше. Сега си даде сметка, че да се измъкне от Виетнам ще бъде още по-трудно, ако се опита да си купи паспорт.
Какво да прави тогава? Беше сигурен, че ако има достатъчно пари в брой, ще успее да се измъкне от страната. За да се сдобие с необходимите пари, трябва да продаде няколко от диамантите. Но кой ще ги купи в Сайгон?
Той продължаваше да размишлява по въпроса, когато му сервираха вечерята. Яде лакомо, като от време на време отпиваше от топлото китайско вино. Когато свърши, момичето му подаде още една гореща кърпа. Той избърса ръцете си, а след това поиска сметката. Момичето се отдалечи, оставяйки паравана леко открехнат. Докато чакаше сметката, той зърна Сам Уейд и неговата китайка да излизат иззад един параван и да се отправят към стълбите.
Джафи внимателно разгледа момичето с Уейд. Тя бе висока, с изумителна фигура. Носеше яркочервена дреха, която още повече подчертаваше извивките на тялото й. Имаше изискан и отегчен вид и ясно съзнаваше физическата си привлекателност. Джафи реши, че не е неговият тип. С нея сигурно щеше да има много усложнения. Като я сравни с обикновеното поведение на Нан, той изведнъж се почувства благодарен, че бе имал късмет да се запознае именно с нея.
Изчака, докато те двамата изчезнаха надолу по стълбата, плати сметката си и излезе навън, за да потърси Нан.
2
Наближаваше десет и половина, когато Джафи видя Нан да се приближава по улицата, като се промъкваше през тълпата. На нежното й лице бе изписана лека тревога. Носеше бели копринени панталони и виненочервена туника.
Джафи натисна клаксона три пъти, поспря, след това го натисна още три пъти. Това бе уговореният сигнал. Тя веднага погледна по посока на звука и като видя червения Дофин, лицето й светна. Насочи се към колата, а Джафи отвори вратата и слезе.
Направо е смешно, помисли си Джафи, докато стоеше до колата и я чакаше, но всеки път, когато я видя, изпитвам истинска радост.
Нан изтича до него и вдигна глава в момента, в който той взе ръката й.
В тъмните й очи имаше такова обожание, че Джафи винаги се стряскаше. Това бе поглед, какъвто не бе виждал в очите на никоя друга жена — той казваше направо: ти си центърът на вселената, без теб няма да има нито слънце, нито луна, нито звезди, нито нищо. Това бе поглед, изпълнен с истинска, искрена любов.
Въпреки че се чувстваше поласкан, че тя го обича така силно, едновременно бе доста объркан, защото знаеше, че не може да я обича по същия начин.
— Здравей — каза Нан на английски. — Ти много добре ли се чувстваш?
Беше много горда, че учи английски. Говореше доста добре френски, но откакто се бе запознала с Джафи се бе концентрирала върху английския.
— Здравей — каза Джафи и като я погледна, усети, че гърлото му се свива. Кукленските й черти, крехката й фигурка, любовта й го трогваха така, както нищо друго не можеше да го трогне. — Да, добре съм. Кажи на Блеки, че тази вечер няма да работиш. Искам да поговорим. — Той извади портфейла си и й даде пари. — Ето, дай му това. И бързай, чу ли?
— Но, Стийв, защо да не влезем? Можем да танцуваме и да си говорим. Така ще си спестиш парите.
— Дай му ги — каза той късо. — Вътре няма да можем да говорим.