Лотос за мис Куон

Като изкачваше стълбите към входа на клуба, той чу гръмките звуци на филипинския оркестър и крясъците на някакво момиче. Музиката и гласът й бяха усилени от микрофоните до такава степен, че силата им просто късаше нервите. Китайците обаче бяха доволни — според тях музиката толкова е по-хубава, колкото по-силно гърми.

Джафи отметна завесата, която се спускаше на входа. Към него веднага се приближи една китайка, с лице побеляло от пудра, и предизвикателна фигура под бялата дреха. Това бе жената на Блеки Ли, Ю-Лан, и щом разпозна Джафи, тя веднага му се усмихна.

— Нан още не е дошла — каза тя. — Всеки момент ще е тук.

Нейното посрещане накара Джафи да се поотпусне малко. Той я последва в залата за танци. Заведението бе претъпкано, но беше толкова сумрачно, че едва се различаваше тълпа силуети, очертани на фона на осветения подиум.

Тя го отведе до една маса в ъгъла, по-далеч от оркестъра, и му предложи стол.

— Tu va bien? — попита го тя и му се усмихна. Винаги му говореше на ти.

— Ca va — каза той и седна. — Тук ли е Блеки? Ще искам едно уиски с лед.

— Toute de suite — каза тя и Джафи усети, че го погледна по-особено и си даде сметка, че бе доста по-рязък от обикновено.

Тя се отдалечи, а той се почувства зашеметен от гърмящата музика и гласа на жената която пееше в микрофона. Мощните й бели дробове направо му късаха нервите.

Почти веднага от тъмното изникна Блеки Ли и отпусна дебелото си тяло на стола до Джафи.

Блеки Ли бе набит мъж на около трийсет и шест години, с яки рамене, черна, намазана с брилянтин коса, разделена по средата на път и широко жълтеникаво лице, което оставаше безизразно във всички кризисни ситуации.

Един бърз поглед към Джафи подсказа на Блеки, че нещо не е наред. Острият му ум се напрегна. Джафи му харесваше. Той харчеше нашироко, не създаваше неприятности и за бизнеса бе добре да има такива клиенти.

— Какви връзки имаш в Хонконг? — попита рязко Джафи.

Лицето на Блеки остана безизразно и сякаш сънливо.

— Хонконг? Имам много приятели в Хонконг — каза той. — Какви връзки ти трябват?

Джафи се почувства като човек, който се готви да скочи, застанал на ръба на плувен басейн. Може ли да се довери на този китаец? — поколеба се той.

Като видя, че се колебае, Блеки му каза окуражително:

— Освен приятелите и брат ми живее в Хонконг.

Последва още една дълга пауза, през която Блеки си чистеше зъбите със златна клечка за зъби, а Джафи гледаше към претъпкания дансинг и се колебаеше дали да му се довери или не.

Накрая той каза:

— Появи се една сложна ситуация — малко заплетена и напълно поверителна: Един мой приятел изглежда ще има нужда от фалшив паспорт.

Блеки едва доловимо трепна, но достатъчно, за да убоде венеца си с острия връх на клечката.