Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Решението за съдбата на момичето ще бъде взето след като я открием и преценим характера й. Засега трябва да се съсредоточим върху намирането й. Търсенето започва в четвъртия час утре сутринта. Онези от вас, които смятат, че имат сериозна причина да останат в Гилдията, нека подготвят молбата си и да я предадат на помощника ми още тази вечер. Обявявам събранието за закрито.
Залата се изпълни с шумоленето на мантии и тропота на ботуши. Ротан отстъпи встрани, пропускайки първия от Висшите матове, който стана от креслото си и се отправи към страничния изход от залата. После се обърна и изчака Денил, който идваше към него, проправяйки си път през тълпата излизащи магьосници.
– Чу ли какво каза лорд Керин? – попита Денил. – Той иска да накажем момичето, защото е нападнало скъпия му приятел Фергън. Според мен тя едва ли можеше да избере по-подходяща цел.
– Знаеш ли, Денил... – започна Ротан.
–... а сега ни карат да се ровим из копторите – разнесе се нечий глас зад тях.
– Не знам кое е по-ужасно: това, че са убили момчето или това, че са пропуснали момичето – отвърна някой друг.
Ужасен от чутото, Ротан се извърна към говорещия, възрастен алхимик, който беше твърде зает да изучава навъсено пукнатините в пода, за да забележи реакцията му. Когато магьосникът мина покрай него, Ротан поклати глава.
– Тъкмо мислех да ти правя забележка, че съдиш хората твърде строго, Денил, но като че ли няма смисъл, нали?
– Не – съгласи се Денил и стори път на Разпоредителя Лорлън и Върховния повелител.
– Ами ако не я намерим? – попита Разпоредителят своя спътник.
Върховният повелител тихо се засмя.
– Не се тревожете, ще я намерите – по един или друг начин. Разбира се за предпочитане е това да стане още утре.
Ротан поклати глава след двамата отдалечаващи се висши магьосници.
– Само мен ли ме е грижа какво ще се случи с горкото момиче?
Той усети ръката на Денил на рамото си.
– Разбира се, че не. Но все пак, приятелю, надявам се, че нямаш намерение да изнасяш лекции за милосърдието точно на него.
2 Инкол – квадратен символ, не много различен от фамилния герб, пришит върху ръкав или ръкавел.
Глава 3
Стари приятели
Тя е лепка.
Гласът беше мъжки, младежки и непознат. „Къде се намирам?” – помисли си Сония. Като за начало, лежеше на нещо меко. Може би легло? „Не си спомням да съм си лягала...”
– Няма начин.
Гласът беше на Херин. Досети се, че той я защитава. Тогава проумя думите на непознатия и я заля вълна от закъсняло облекчение. На жаргона на копторите лепка означаваше шпионин. Ако Херин се беше съгласил, то тогава я очакваха големи неприятности... Но всъщност на кого е шпионин?
– Че какво друго може да е? – не се отказваше непознатият. – Тя владее магията. Магьосниците се обучават в продължение на години. Кой тукашен може да я научи на това?
Магия? Поток от спомени нахлу в главата й: площадът, магьосниците...
– Магия или не, аз я познавам откакто се знаем със Сери – каза Херин на момчето. – Винаги си е била нормално момиче.
Сония едва чуваше думите му. Тя сякаш се видя отстрани как хвърля камъка, как той преминава през бариерата и улучва магьосника. „Аз го направих – помисли си тя. – Но това не е възможно..."
– Но ти сам ми каза, че не си я виждал няколко години. Кой знае къде се е навъртала през това време.
Тогава Сония си спомни как беше почувствала нещо в себе си – нещо, което не би трябвало да притежава...
– Живяла е със семейството си, Барил – отвърна Херин. – Аз й вярвам, Сери й вярва и това е достатъчно.
„... и Гилдията знае, че аз го направих!” Старият магьосник я беше видял, беше я посочил на останалите. Тя потръпна при спомена за димящото тяло.
– Да не кажеш, че не съм те предупредил. – Барил все още не беше напълно убеден, но в гласа му се усети примирение. – Ако те прецака, не забравяй кой те е пред...
– Мисля, че е будна – промърмори друг познат глас. Сери. Намираше се някъде наблизо.
Херин въздъхна.
– Излез, Барил.
Сония чу отдалечаващи се стъпки, последвани от затваряне на врата.
– Стига си се преструвала, че спиш, Сония – промърмори Сери.
Нечия ръка докосна лицето й и момичето отвори очи. Той стоеше наведен над нея, ухилен до уши.
Сония се надигна на лакът и се огледа. Лежеше в едно старо легло в непозната стая. Докато спускаше краката си на пода, Сери я изгледа преценяващо.