Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Да вземем например лекуването – каза той. – Нали Ранел има болен крак? Ти ще можеш да го излекуваш!
Дъхът й секна. При мисълта за болките, които изпитваше чичо й, тя изведнъж разбра ентусиазма на Сери. Наистина щеше да е чудесно, ако успее да оправи крака на чичо си. А ако успее, защо да не помогне и на други?
Тогава се сети за отношението на Ранел към „доктората”, които бяха лекували крака му. Тя отново поклати глава.
– Хората не се доверяват на докторята, защо ще повярват на мен?
– Защото хората никога не знаят дали докторята ще ги излекуват или от лечението ще им стане още по-зле – търпеливо обясни младежът. – Те се страхуват, че ще се разболеят още повече.
– А магията направо ги ужасява. Ще решат, че може да съм изпратена от магьосниците, за да ги премахна.
Сери се засмя.
– Това вече са глупости. Никой няма да си го помисли.
– Ами Барил?
Лицето му се изкриви кисела гримаса.
– Барил е глупак! Не всички мислят като него.
Сония изсумтя.
– Дори и така да е, аз не знам нищо за магията. Ами ако хората решат, че наистина мога да ги излекувам? Няма да ме оставят на мира, а аз няма да мога да направя нищо, за да им помогна.
Сери се намръщи.
– Така си е. – Той погледна към Херин. – Тя е права. Това може да завърши зле. Дори Сония да се реши отново да опита магията си, ще се наложи известно време да го пазим в тайна.
Херин сви устни и кимна.
– Ако някой попита дали можеш да правиш магии, ще му кажем, че нищо не си направила. Че сигурно магьосниците са изгубили концентрация или нещо такова и затова камъкът е успял да мине през бариерата.
Сония го погледна, изпълнена с надежда.
– Може би точно това се е случило. Може пък нищо да не съм направила.
– Ако не успееш отново да използваш магия, можеш да бъдеш сигурна, че е така – потупа я Сери по рамото. – А ако се получи, ще се погрижим никой да не разбере за това. След няколко седмици всички ще смятат, че магьосниците са объркали нещо, а след някой друг месец вече ще са забравили за теб.
Леко почукване на вратата накара Сония да подскочи. Херин се надигна и пусна Дония вътре. Момичето носеше поднос с халби и голяма чиния с комати хляб.
– Ето – каза тя, поставяйки подноса на масата. – По една халба бол за всеки, за да отпразнуваме завръщането на един стар приятел. Херин, татко иска да отидеш при него.
– По-добре да видя какво иска. – Херин вдигна една халба и я пресуши. – До после, Сония – каза той. После прегърна Дония през кръста и изведе кискащото се момиче от стаята. Когато вратата се затвори зад тях, Сония поклати глава.
– От кога продължава това?
– Те двамата ли? – попита Сери с пълна уста. – Почти година, мисля. Херин каза, че ще се ожени за нея и ще наследи пивницата.
Сония се засмя.
– Гелин наясно ли е с това?
Сери се усмихна.
– Поне още не е изгонил Херин оттук.
Сония взе коматче черен хляб, замесен от каръново4 брашно и щедро ароматизиран с подправки. Щом го захапа, стомахът й възмутено й напомни, че повече от ден не беше слагала нищо в него, и тя стръвно задъвка. Волът беше повкиснал, но прокарваше добре соления хляб. Щом приключиха с храненето, Сония седна на стола и въздъхна.
– Когато Херин се заеме с пивницата, ти с какво ще се занимаваш?
Сери повдигна рамене.
– С разни неща. Ще крада бол от Херин. Ще уча децата му как да разбиват ключалки. Поне тази зима ще ни бъде топло. А ти с какво ще се занимаваш?
– Не знам. Джона и Ранел казаха... Ох! – Тя скочи от стола. – Така и не можахме да се срещнем! Те не знаят къде съм!
Сери махна презрително с ръка.
– Те са някъде наоколо.
Тя опипа трескаво колана си и установи, че кесията й все още виси на кръста, тежка и пълна с монети.
– Доста нещо си спестила – отбеляза Сери.
– Ранел каза, че всеки от нас трябва да вземе част от парите и да тръгне сам към копторите. Трябва да сме ужасни каръци, за да ни претърсят и тримата. – Тя го погледна с присвити очи. – Знам колко пари има вътре.
Той се разсмя.
– Аз също. Всичките са си на мястото. Хайде, ще ти помогна да намериш вашите.
Те излязоха в късия коридор, спуснаха се по тясната стълба и се озоваха в познатата зала. Както винаги, въздухът беше пропит с алкохолни изпарения, носеше се смях и се долавяха откъслечни бръщолевения и ругатни. На масата, където се разливаше гъстата напитка, се беше облегнал един грамаден мъж.
– Добро утро, Гелин – извика Сери.
Мъжът присви късогледите си очи и се ухили на Сония.
– Здрасти! Това е малката Сония, нали? – Гелин се приближи до тях и я тупна по рамото. – Като гледам, много е пораснала. Още помня как крадяхте от бола ми, момиче. Ти беше много пъргава малка крадла.