Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Денил погледна изненадано Ротан и се усмихна.
– Разбира се. Ти от години не си се изправял пред Съвета. Успех!
Ротан се надигна и хвърли изпепеляващ поглед на приятеля си.
– Благодаря ти, че ми напомни. Ще се справя.
Събралите се магьосници извръщаха глави след него, докато той слизаше по стълбището, за да се изправи пред Висшите магове. Той приветства Разпоредителя с почтително кимване. Лорлън му кимна в отговор.
– Разкажете ни какво видяхте, лорд Ротан.
Ротан замълча за миг, подбирайки думите си. Когато се обръщаше към Гилдията, говорещият трябваше ясно и точно да изразява мислите си.
– Когато тази сутрин пристигнах на Северния площад, лорд Фергън вече беше там – започна той. – Заех мястото си до него и добавих силата си към щита. Неколцина от малките скитници започнаха да хвърлят камъни по нас, но както обикновено, ние не им обръщахме никакво внимание. – Ротан погледна към Висшите матове и установи, че те го слушат изключително внимателно. Той потисна нервното си потреперване – наистина отдавна не беше говорил пред Гилдията. – Изведнъж с крайчеца на окото си видях синкав проблясък и почувствах смущение в бариерата. Зърнах някакъв предмет да лети към мен, но преди да успея да реагирам, камъкът удари лорд Фергън в слепоочието и той припадна. Подхванах го, докато се свличаше, положих го на земята и проверих дали нараняванията му не са сериозни. Когато и други се притекоха на помощ, аз се огледах за човека, хвърлил камъка. – Ротан се усмихна сухо, припомняйки си отново случката. – Видях, че докато повечето младежи изглеждаха объркани и изненадани, една млада жена гледаше изумено ръцете си. Когато двамата с лорд Фергън бяхме заобиколени от колегите си, аз я изгубих от поглед, но тъй като не можеха да определят който точно е хвърлил камъка, те поискаха да им покажа злосторника. – Той поклати глава. – Когато го направих, те приеха погрешно, че соча стоящото до девойката момче и... си отмъстиха.
Лорлън с жест го накара да замълчи. Той се обърна към насядалите пред него магьосници и погледът му се спря върху лорд Болкан, Предводител на Воините.
– Лорд Болкан, какво научихте от разпита на онези, които поразиха момчето?
Магьосникът с червена роба се изправи.
– Всичките деветнайсет магьосници бяха убедени, че нападението е било извършено от едно от момчетата, защото им се сторило невероятно, че някой извън Гилдията може да обучи момиче. Всички са искали просто да го обездвижат, а не да го ранят. Съдейки по описанията на свидетели, аз съм склонен да им вярвам. След разпитите стигнах до извода, че някои от обездвижващите удари са се слели и са породили нефокусиран огнен удар. Точно той е убил момчето.
Ротан си спомни тлеещата фигура. Усети, че му се повдига, и заби поглед в пода. Дори сливането да не се беше осъществило, залпът от деветнайсет мощни парализиращи удара щеше да предизвика ужасен шок в тялото на момчето. Не можеше да не се чувства виновен. Само ако се беше усетил навреме да действа самостоятелно, преди останалите да реагират...
– Това води след себе си няколко сериозни проблема – рече Лорлън. – Едва ли народът ще ни повярва, ако му кажем, че просто сме сбъркали. Едно извинение няма да е достатъчно. Трябва да се замислим за някакви компенсации. Дали да не изплатим обезщетение на семейството на младежа?
Неколцина от Висшите магове закимаха и Ротан чу одобрително мърморене зад гърба си.
– Ако бъде намерено, разбира се – добави един от Висшите.
– Боя се, че компенсацията няма да поправи вредата върху репутацията ни – намръщи се Лорлън. – Как да си върнем уважението и доверието на гражданите?
Отново се разнесе мърморене, след което се чу силен глас:
– Компенсацията е достатъчна.
– Ще мине време, хората ще забравят – додаде друг.
– Направихме всичко възможно.
И по-тихо, от дясната страна на Ротан:
– Това е само някакво си момче. На кого му пука?
Ротан въздъхна. Макар думите да не го изненадаха, те събудиха в него познатия гняв. Според закона Гилдията съществуваше, за да защитава останалите – и този закон не правеше разлика между бедни и богати. Някои магьосници неведнъж бяха заявявали, че жителите на копторите са крадци и не заслужават защитата на Гилдията.
– Няма какво повече да направим – каза лорд Болкан. – Богатите класи ще приемат, че смъртта на момчето е нещастен случай. Бедните няма да го направят и каквото и да сторим или кажем, няма да променим положението.
Разпределителят Лорлън се обърна към Висшите магове. Всички кимнаха едновременно.