Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Малък пакет с голяма изненада в него – рече сухо Сарин.
– Ами ако не е това нападателят? – попита Джерик. – Ами ако лорд Ротан греши?
Аорлън погледна към Ротан и леко се усмихна.
– Засега приемаме, че е прав. Скоро ще разберем потвърждава ли се неговата версия от градските клюки, а може дори да открием свидетел. – Той кимна към илюзията. – Достатъчно, лорд Ротан.
Ротан махна с ръка и илюзията изчезна. Когато отново вдигна очи, той срещна преценяващия поглед на лорд Сарин.
– И какво ще правим с нея, след като я намерим? – попита Винара.
– Ако е отцепничка, ще приложим закона – отвърна Аорлън. – Ако не е, ще я обучим да контролира силата си.
– Да, разбира се, а след това?
– Мисля, че лейди Винара имаше предвид дали трябва да я приемам сред нас? – рече Болкан.
Залата отново се изпълни с глъч.
– Не! Тя сигурно е крадла!
– Тя ни нападна! Трябва да я накажем, а не да я награждаваме!
Ротан поклати глава и въздъхна. Макар и да нямаше закон, който да забранява приемането на деца от низшите класи, Гилдията търсеше ученици единствено сред децата от Домовете.
– Гилдията не е приемала чираци извън Домовете от векове – рече тихо Болкан.
– Но ако Соланд е прав, тя може да е могъща магьосница – напомни му Винара.
Ротан прикри усмивката си. Повечето жени-магове ставаха Лечители и той знаеше, че лейди Винара щеше охотно да затвори очи за низшия произход на момичето, стига това да й осигури още една талантлива помощничка.
„Силата не е благословия, ако магьосникът е покварен” – цитира Сарин. Тя може да е крадла, дори проститутка. Какво влияние за човек с такова минало върху нашите ученици? Как бихме да сме сигурни, че тя ще спазва нашите закони?
Винара повдигна изумено вежди.
– Значи предлагате да й покажем на какво е способна, а после просто да блокираме силата й и да я тласнем към беднотията?
Сарин кимна. Винара погледна Болкан, който сви рамене. Ротан преглътна възраженията си и се насили да запази мълчание. Лорлън изгледа мълчаливо тримата магьосници, а изражението на лицето му не изразяваше нищо.
– Поне трябва да й дадем шанс – каза Винара. – Ако съществува и най-малката вероятност тя да приеме законите ни и да се превърне в достойна млада жена, то ние трябва да й дадем тази възможност.
– Колкото повече се разгръща силата й, толкова по-трудно ще ни бъде да я блокираме – напомни й Сарин.
– Знам – наведе се Винара напред, – но няма да е невъзможно. Освен това приемайки я в Гилдията, ние ще се представим в най-добра светлина. Малко щедрост и доброта ще бъдат значително по-полезни за пострадалата ни репутация, отколкото блокирането на силата й и връщането й в копторите.
Болкан повдигна вежди.
– Така е. Освен това ако обявим намеренията си да приемем момичето сред нас, това ще ни спести главоболията по издирването й. Щом научи, че може да стане магьосница, с всичките произтичащи от това ползи, тя сама ще дойде при нас.
– И загубата на тези блага може да се окаже достатъчна, за да я избави от изкушението да се върне към някогашния си начин на живот – добави Сарин.
Лейди Винара кимна. Тя огледа залата, погледът й се спря на Ротан и тя присви очи.
– Вие какво мислите за това, лорд Ротан?
Ротан изкриви устни в скептична усмивка.
– Съмнявам се, че след днешните събития тя ще повярва на каквото й да било от нашите уста.
Лицето на Болкан помръкна.
– Така е. Може би първо трябва да я хванем, а след това да й разкрием добрите си намерения.
– В такъв случай няма смисъл да чакаме сама да се обърне към нас – заключи Лорлън. – Започваме търсенето й утре сутрин, както възнамерявахме. – Той сви устни и се обърна към подиума.
Ротан също погледна нагоре. Между местата на Разпоредителя и краля се намираше креслото на главата на Гилдията: Върховният повелител Акарин. Облеченият в черна роба магьосник не беше произнесъл нито дума, но това не беше нещо необичайно. Макар да не беше тайна, че лорд Акарин може да промени хода на дебатите само с няколко подхвърлени фрази, той обикновено предпочиташе да запази мълчание.
– Върховни повелителю, имате ли някакви основания да подозирате присъствието на магове-отцепници в бедняшките квартали? – попита Лорлън.
– Не. В копторите няма никакви отцепници – отвърна Акарин.
Ротан се намираше достатъчно близо, за да забележи как Болкан и Винара бързо размениха погледи. Той прикри усмивката си. За изключително изострените сетива на Върховния повелител се носеха легенди и почти всички магьосници в по-голяма или по-малка степен благоговееха пред него. Лорлън кимна, обърна се към залата и удари гонга. Звънът му отекна в стените, силният шум утихна и премина в тихо мърморене.