Гилдията на магьосниците

– Значи трябва да я скрием на място, където вече са били. Сония се облегна на стената и коленете й омекнаха при спомена за овъгленото тяло на площада.

– Те ще ме убият! – изпъшка тя.

Сери я погледна.

– Не, Сония – рече твърдо той.

– Убиха онова момче... – Тя потрепери.

Той я хвана за раменете.

– Няма да го допуснем, Сония.

Погледът му беше твърд, а изражението на лицето – непривично сурово. Сония се опита да открие в него някаква неувереност, но безуспешно.

– Вярваш ли ми? – попита той.

Тя кимна. Той се усмихна.

– Да вървим, тогава.

След тези си думи той дръпна момичето от стената и я поведе през кухнята към вратата, следван от Херин. Излязоха през друга врата и се озоваха на кална уличка. Сония потрепери от студения зимен вятър, който се промуши под дрехите й.

Малко преди края на уличката те се спряха. Сери им каза да изчакат, докато провери дали пътят е чист. Той се промъкна до ъгъла, надникна към улицата и бързо се върна, поклащайки глава. Махна им с ръка да се връщат обратно.

Някъде по средата на улицата Сери се приближи до една от каменните стени и повдигна вградената малка желязна решетка. Херин погледна неуверено приятеля си, после се наведе и пропълзя в разкрилия се проход. Сония го последва и се озова в тъмен тунел. Херин й помогна да се изправи и бързо я бутна към стената, освобождавайки място за Сери, който се шмугна вътре, без да се помайва. Решетката тихо се затвори – ако се съдеше по липсата на издайническо изскърцване, пантите й бяха смазвани редовно.

– Сигурен ли си? – прошепна Херин.

– Крадците ще бъдат твърде заети с укриването на своите тайници от магьосниците и въобще няма да ни забележат – успокои го Сири. – Освен това няма да стоим много тук. Сония, хвани ме за рамото.

Тя се хвана здраво за палтото му. Ръката на Херин полегна твърдо на рамото й. Тримата потеглиха напред в тъмния тунел. Сония се опита да различи нещо в мрака, сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите. От отговора на Сери беше разбрала, че са влезли в един от проходите на Крадците.

Използването на подземната мрежа от тунели без разрешение беше забранено и тя беше чувала страховити истории за наказанията, които Крадците налагаха на нарушителите.

Откакто се помнеше, хората винаги бяха наричали шеговито Сери „приятел на Крадците”. Зад това прозвище се криеше едновременно и страх, и уважение. Момичето знаеше, че бащата на Сери е бил контрабандист, така че бе възможно младежът да е наследил някои привилегии и връзки. Така или иначе тя не беше виждала никакви доказателства за това и винаги бе подозирала, че Сери просто се възползва от славата си, за да запази положението си на дясна ръка на Херин. Доколкото й беше известно, той не познаваше никого от Крадците и сега тя просто бързаше към гибелта си.