Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Какъв е планът ти?
Той посочи много познато изглеждаща кутия зад завесите. Грабнах я с чувство на дълбоко облекчение. Чудех се какво да правя с Мира откакто оставих кутията си в раница някъде във Феерия. Тя може да играеше за огромния залог, но не тръпнех от желание за още една смърт в ръцете ми. Дори и нейната.
— Каква е ползата ти от това? — попитах, когато се върнах с капана.
— Същата като твоята. Мисля, че имаме много общо. И двамата обичаме опасни създания.
— Ти си любовник на Дракула? — Изглежда все пак Стокър е имал право за едно нещо. Само той е включил сукуби в романа си. Поздрав към морала на деветнадесети век, предполагам.
— Чаках много години за освобождаването на господаря ми — каза духът — но няма да е от полза за никой от нас, ако след това бъде убит набързо. Сенатът знае, че той е наблизо… Прекарах по-голямата част от нощта да оставям фалшиви следи, но няма да послужат за дълго. Те идват. Господарят ми не вярва, че затворничеството е по-добро от смъртта, но аз мисля по друг начин.
Нещата изведнъж придобиха повече смисъл.
— Затова ми помогна на бала. Искаш Мирча жив, за да може той да залови Дракула.
Духът ми намигна с очите на Стокър.
— Следващата година или следващото десетилетие ще намеря начин да го освободя отново. Докато е жив има надежда.
— Значи искаш да го заловиш, за да го спасиш? Той няма да ти благодари.
— Може би да, може би не. Какво значение има за теб?
Имаше право. И с Дракула, скрит на безопасно място, Мирча нямаше да има причина да размотава този смъртоносен капан. Подадох кутията.
— Добре, кажи ми как да работя с това нещо.
Няколко минути по-късно пълзях зад декорите, с кутията в джоба и обзета от съмнение. Ако инкубусът ме изиграеше, щях доста да загазя; ако ли пък не, все още бях загазила, но поне един от проблемите щеше да е решен. Разбира се, би трябвало да съм наясно, че никога не можеш да оправиш една бъркотия, преди да се е появила друга.
И този път не беше изключение. Мира се появи толкова близо до битката, че можеше да бъда прободена, ако точно в този момент двамата опоненти не се бяха раздалечили, изтегляйки се от сляпата улица. Дракула направи нещо, което накара Мирча да се спъне — беше толкова бързо, че не успях да го видя — и той се завъртя, за да посрещне новата заплаха. Но преди да успее да я нападне, една сянка скочи от покрива отгоре и щеше да се приземи отгоре му като наковалня, ако рефлексите му не бяха толкова бързи.
— Приткин!
Той ме видя.
— Идват!
— По дяволите!
Огледах се наоколо, но не видях орди от вампири. Но Приткин бе извадил навън целия си арсенал и бе вдигнал щитовете си, нещо, което той не правеше с лека ръка. Най-накрая щях да видя работата на Мак в действие. Мечът, който свистеше и танцуваше около главата на мага, имаше същия дизайн като онзи, който Мак изрисува толкова старателно върху кожата на Приткин. Но този беше по-голям — близо на половината на ръста ми — и солиден, и блестящ като истинско оръжие. А и изглеждаше доста ефективен. Един замах към Дракула го отхвърли на около 10 стъпки и ако не беше отклонил острието, щеше да го разреже на две.
Внезапно Дракула и Мирча започнаха да се бият рамо до рамо, тяхната собствена вражда беше забравена пред лицето на новата заплаха. За щастие двамата братя бяха толкова заети да се справят с мага и неговия орляк от летящи ножове, че даже не ме забелязаха. За нещастие те бяха забравили и за Мира, която се бе оттеглила от битката, а ръцете й бяха сключени, сякаш държеше нещо. Аз стигнах до нея, точно когато прехвърляше сферата в лявата си ръка, а ефектът от това ме блъсна сякаш беше огромно цунами. О, радост. Малката Мира имаше нулева бомба.
Ние се спънахме в гънките на обемните поли на Августа, Мира крещейки, аз проклинайки. Нещото в другата й ръка се оказа друга сфера, черна и с размера на софт топка. Не я разпознах, но ако беше магически предмет, то точно в момента не действаше, така че я игнорирах. Мира прокара ноктите си надолу по бузата ми. Обърнах главата си в последната секунда, избягвайки най-лошото, но въпреки всичко драскотините боляха неописуемо.
— Приятелко — казах й аз, премигвайки, за да изчистя кръвта от очите си, — не искаш да ме ядосваш точно днес.