Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Кръвно отмъщение
Кръвно отмъщение - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кръвно отмъщение

Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:

Прякорът му е Бейби. Сваля „клиентите“ с един изстрел. Те си знаят защо… „СЪД НА НАРОДНАТА СЪВЕСТ“ (в. „Московские новости“) Нелегална организация с това име пое отговорността за убийствата на депутата Кислевски, банкера Гудимиров, бизнесмена Маркарян и бандитския бос Юхнович с прякор Щърбавия. Престъпният свят е в паника… ПЕРФЕКТЕН СТРЕЛЕЦ (Из следствен доклад) При две от екзекуциите е използван трофеен „Валтер“. Следствието установи, че той е от таен склад на КГБ, разграбен при разформироването на комитета. Останалите убийства са извършени със сериен „Макаров“. ТОЙ СЕ НАРИЧА БЕЙБИ! (Извънредна пресконференция) Един от отмъстителите направи сензационни разкрития в редакцията на „Свободная газета“. Той и колегите му са бивши барети от ОМОН. Най-жестокият от тях носи прякора Бейби… ВСИЧКО ТОВА — В НОВИЯ РОМАН НА ФРИДРИХ НЕЗНАНСКИ „КРЪВНО ОТМЪЩЕНИЕ“.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 191
Перейти на страницу:

В края на работния ден Сергей откри в архивните документи на КГБ да се споменава Феликс Даниленко. По време на войната изпълнявал задачи на командването в тила на врага, след войната — също. Пишеше, че за изпълнението на държавна задача на територията на чужда страна е бил представен за награда — орденът „Червено знаме“. Още в края на седемдесетте преминал на аналитична работа, работил под ръководството на полковник Синюхин. В края на осемдесетте благополучно се пенсионирал, изобличен от младите реформатори от КГБ в безпринципност и аполитичност. Надали от тази информация можеше да бъде извлечен някакъв криминален подтекст.

Грязнов ми се обади към края на деня, съобщи ми, че е затънал до шия с ликвидирането на владимировската бандитска групировка, но от Мамедов нямаше новини. Разказах му накратко за Даниленко и той обеща да се включи веднага щом се освободи. Ексхумацията на починалия пенсионер не го интересуваше и аз го обвиних в безсърдечие.

— Не се разстройвайте, Александър Борисович — каза ми Семенихин. — Ще извършим ексхумацията съвместно със Семьон Семьонович и медиците от Московското бюро по съдебна медицина. Само че какво ще правим с този труп, дори и да се окаже, че смъртта е насилствена?

— Какво искаш да кажеш? — не разбрах аз. — Ако смъртта е насилствена, ще разследваме делото и ще почнем да закопаваме „Съда на народниците“.

— Точно там е въпросът — възрази Серьожа. — Като се има предвид степента на секретност, този Даниленко е така прикрит, че и с лупа не можеш да го намериш.

— Ще го намерим, Серьожа — казах уверено. — Само лупа да има…

40.

Завръщането й беше уморително и дълго. Многобройните митничари много внимателно изучаваха колата й, съдържанието на куфарите й, а и нея самата, опитвайки се да си изкарат или подкуп, или някакво друго насрещно предложение. Нямаше за какво да се заядат и тя ги игнорираше. Преминаващите шофьори я гледаха с интерес, а в Белорусия две чевръсти жигулита дори се опитаха да я спрат. Нина лесно им се изплъзна, но след пристигането си в Русия започна да търси начин да се сдобие с оръжие. Разбираше, че представлява огромно изкушение за пътните грабители, затова в Смоленск се снабди с милиционерска гумена палка, няколко спрея и дори граната със сълзотворен газ. Някакъв подозрителен тип й предлагаше автомат „Калашников“, но тя предвидливо се отказа. Катаджиите я спираха толкова често, че успя да свикне със стандартните им въпроси и отговаряше също така стандартно. Надяваха се, че е чужденка, и се опитваха под измислен предлог да й измъкнат глоба без квитанция, но тя познаваше правилата на пътното движение дори по-добре от тях и всеки път ги правеше смешни.

— Началник — снизходително казваше тя, — между другото аз съм бивш старши лейтенант от милицията, така че теслите са излишни.

Обикновено този аргумент беше решаващ. Очевидните промени, извършващи се у нея, им правеха неотразимо впечатление.

Тя пристигна в Москва в един особено горещ ден и от бръмченето на климатика в колата й я болеше главата. За последен път я спря инспектор от ДАИ на влизане в столицата, внимателно провери документите й, огледа колата и поклати глава.

— Такива джипове карат само рекетьорите — каза той.

— Може би често ги спирате? — усмихна се Нина.

Той й върна документите и отдаде чест.

— Ще ви я вземат — каза той с въздишка. — По-добре я продайте.

— Ще се оправя — каза Нина.

В плика, който й предаде бившият жител на Барселона, беше адресът на пощата, където трябваше да се обърне за писмо до поискване. Въпреки че живя в Москва почти една година, тя не познаваше добре града и доста се лута, докато намери необходимия пощенски клон. Предадоха й стар оръфан плик и даже й казаха:

— Дълго ви е чакал.

Нина погледна печата, пликът беше изпратен на името на Нина Шимова още по времето, когато се готвеше за убийството на Стукалов. Феликс действително подготвяше всичко своевременно.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)