Кръвно отмъщение

„Мило мое момиче — беше написал той още тогава, — странно е да се прощавам с теб, когато всички сме живи, нещата съвсем не вървят зле и още известно време с теб ще работим в пределна близост. Но времето наближава, чувствам го, и затова стартирам тази програма. Наистина, ти си получила някакви пари за работата си, но когато получиш това писмо, от тях няма да е останала и следа. Според моите сметки ти трябва да преминеш продължителна адаптация зад граница, след което ще се върнеш в новия си облик, за да продължиш вече личните си работи. Знам, че няма да се успокоиш, докато не откриеш всичките си врагове. Ако всичко е наред, аз самият ще те посрещна, но ако това писмо е в ръцете ти, значи нещата не са чак толкова наред. Ти си сама. Но не се плаши, в Москва ми останаха приятели, които ще могат да ти помогнат. Преди всичко иди на посочения адрес и се нанеси в апартамента, който ще ти бъде предоставен. С всичко в него той е приготвен за теб. Чакат те и нова кола, и валутна сметка в банката. Надявам се, че дотогава икономическата ситуация няма да се влоши толкова, че всичко да бъде анулирано. Недей да мислиш за тези пари, те са твои. Не че са много, но вече нямах възможност да намеря повече. Те са оформени като наследство от мъжа ти, умрял преди половин година, и данъкът за тях вече е платен. Всеки, който се промъкне при теб и се опита да си откъсне някаква част, заслужава куршум. Но оръжие ще ти се наложи да си намериш сама. И тъй, апартаментът, колата, парите и няколко телефона, на които ще ти окажат помощ, това е цялото ми наследство. Ще ме попиташ защо постъпвам така? Може би, защото те чувствам близка. Въвлякох те в мръсна политическа работа, аз самият се оказах измамен в много отношения и ще трябва да платя за грешките си, но ти трябва да живееш, Нина. Ти си млада, пред теб е любовта, децата и животът ще продължи. Като си мисля за това, смятам, че не съм изживял живота си напразно. Прости ми тези сантиментални редове, станал съм стар и чувствителен.