Кръвно отмъщение

— Какво искате да ми предложите? — попита Нина.

— Сама можете да се сетите — каза той. — Предлагам ви да работите за мен.

Нина не бързаше с отговора. В това предложение имаше резон, но в поведението на госта й липсваше искреност.

— Какво ще трябва да правя?

— А какво правехте за Феликс?

— Работех — каза тя.

— За начало — предложи той — ще ми напишете подробен отчет за всичката извършена от вас работа. За съжаление не знам каква операция е замислял с ваше участие, но това не е беда. Имаме достатъчно неща за вършене, няма да останете без работа.

— Какъв вид работа ми предстои? — осведоми се Нина, чувствайки как в нея се надига привичното работно изтръпване.

Той се подсмихна.

— На каква работа може да разчита жена, в която влагат толкова средства? Недейте да се смущавате, мила, то вашата работа е да бъдете красива жена.

— Струва ми се — възрази Нина, — че не съм достатъчно красива за ролята, която ми предлагате.

— У вас има нещо пикантно — усмихна се той. — Много мъже го харесват. Ако бяхте сексуална кукла щяхме да разговаряме по друг начин.

— Има ли друго? — попита тя.

— Освен това — произнесе той леко смутено — ще ми предадете всичките си кредитни карти. Старецът явно е питаел слабост към вас и е решил да ви направи милионерка. Това не е нужно, още повече че средствата са служебни.

— В касата ли ще ги върнете? — попита тя малко подигравателно.

— Това си е мой проблем — предизвикателно отвърна той. — Ако си мислите, че смятам да се церемоня с вас, заблуждавате се. Ще си изкарвате прехраната с работа и само с работа.

Сега в гласа му дори се усещаше заплаха.

— Трябва ли да се върна у дома? — попита Нина кротко.

— Да — каза той. — Но с влака. Колата ще остане тук, на мен ми е по-необходима.

— Какво трябва да правя у дома?

Той с раздразнение измъкна от джоба си разкъсан плик.

— Ето инструкциите ви, прочетох ги. Предполагам, че и там ви очаква райска обител. Не разчитайте на нея.

— А ако това е хонорар за свършена работа?

Той направо се изсмя от възмущение.

— Коя работа се плаща така? Не си играйте с мен, душичке, това е същата тази операция, нуждата от която вече е отпаднала. Позволявам ви да приемете всичко това, но имайте пред вид — то е моя собственост!

— Ваша? — попита Нина. — Или на организацията?

— Забрави за организацията, малката — остро заяви гостът. — За теб организацията — това съм аз. Ще правиш всичко, което ти кажа. Само посмей да не ми се подчиняваш!

Той все повече се възбуждаше, ставаше груб и агресивен. Нина си помисли, че това е, защото осъзнава, че не е прав.

— И какво ще стане, ако се опитам да не ви се подчинявам?

Той чак се удиви от наглостта на този въпрос.

— Не разбираш ли? Достатъчно е да кажа една дума за това, че прикритието ти го е готвил Феликс, и на секундата ще те премахнат. От тебе няма да остане и следа!