Кръвно отмъщение

— В глупавите провокации срещу „Народна воля“?

Разбира се, всеки нормално мислещ човек би могъл сам да се сети за тази комисия от съобщенията в печата, но на мен кой знае защо ми стана обидно за Костя.

— А какво знаете вие за това? — попитах предизвикателно.

— Знам повече, отколкото се съобщава в пресата — каза Собко. — Забравяте, че работя в аналитичния отдел на Върховния съвет. Не биха могли да измислят нищо по-глупаво и ме е яд, че Константин Дмитриевич се е оказал забъркан в това.

Мен също ме беше яд, но не смятах да си го признавам.

— Кой знае — казах аз, — може би до вас не стига всичко. Във всеки случай тази работа започна от вас, Леонард Терентиевич.

Той сумтя известно време, сдържайки негодуванието си.

— Не затова ви споменах за „Народна воля“.

— В пресата е прието друго наименование за тази организация — забелязах аз. — „Съдът на Народната съвест“.

Той въздъхна.

— Първоначалният проект се казваше „Народна воля“, а появата на този Съд е демагогска измислица на новото поколение.

Направих пауза, за да уважа пределно неговата откровеност.

— Леонард Терентиевич — казах аз. — Нали разбирате, че току-що се признахте за участник в антиправителствен заговор.

Той ме погледна, все още в нерешителност.

— Но вие действително сте доверено лице на Константин Дмитриевич?

— Зависи — казах аз. — Той напълно ми се доверява в избора на напитки, но приготвянето, да кажем, на агнешки ребърца върху жарава не би доверил на никого. Известна ли ви беше тази страна от личния му живот?

— Говоря съвсем сериозно — каза Собко. — Наистина бях деен участник в проекта „Народна воля“, от известно време насам съм отстранен, но не съм дошъл, за да се оплаквам от живота.

— И аз ще бъда сериозен — казах аз. — Занимавам се именно с вашата „Народна воля“ и Костя също, както правилно се досетихте. Преди време си позволихте само леко да намекнете за съществуването на подобна организация, но сега ни е нужен сериозен материал, Леонард Терентиевич.

— Прекалено съм стар да ставам осведомител — каза Собко. — И това начинание започна с благословията на най-висшите лица в държавата. Бедата е, че начело на организацията се оказаха недостойни хора и всичко се преобърна.

— И какво можете да ни разкажете? — попитах аз.

— Не знам дали мога — отвърна той. — При предишния ни разговор ви дадох ключ, но вие не го използвахте. Захванахте се с някакви провокации, от които движението само укрепва.

— Идеята не беше наша — казах аз. — Костя искаше само да обърне внимание на държавните мъже, а те започнаха тези игрички. Какво очаквате от интелектуалци? А какъв ключ сте ни дали тогава?

— Споменах ви името на Синюхин — напомни Собко. — Той беше един вид генерален конструктор на проекта.

— Но той е умрял!