Кръвно отмъщение

— Мъжът ми ли го е купил? — попита Нина.

— Да — каза Сенкин. — Явно много ви е обичал.

— Вероятно — откликна Нина. — Не успях да го оценя, бързо се разведохме. А колко ще ми струват разходите по поддържането му?

— Ами, доколкото вашата банкова сметка ми е известна, те са ви по силите — каза усмихнато Сенкин.

— Известна ви е банковата ми сметка? — учуди се Нина.

— Забравяте, че финансовите ви документи са у мен.

— Но аз имам и още няколко кредитни карти — сети се Нина.

— Можете да ги сложите в сейфа — предложи Сенкин, отвори вратичка в стената, скрита зад картината, и й демонстрира домашния сейф с дискова ключалка.

— А как се отваря? — попита Нина.

Сенкин се усмихна, свали от дръжката на сейфа запечатан плик и каза:

— Тук е кодът за сейфа ви. Имайте предвид, той е напечатан на специална хартия и след като го прочетете, цифрите ще изчезнат в рамките на пет-шест минути. Ако забравите кода, ще трябва да се обърнете към фирмата производител.

— Колко е сложно — забеляза Нина.

— Изобщо не е сложно — каза Сенкин. — По-скоро рекламно усърдие, отколкото действителна необходимост. Отворете плика, аз ще се обърна.

— Стига де — каза Нина. — Вярвам ви.

Кодът беше прост, четири завъртания на диска в различните страни. Тя хвърли листчето с цифрите на масичката и веднага се опита да отвори сейфа. Той се отвори и вътре се оказа, че има бутилка шампанско с писмо на френски език.

— Вероятно това писмо е от мъжа ви — предположи Сенкин.

— Ще успея да го прочета — каза Нина.

Листчето с цифрите на масичката междувременно наистина потъмня и вече беше невъзможно да се различи нещо на нея.

— Сега сте една от най-богатите вдовици в Москва — забеляза Сенкин.

— Не бих искала тази слава — каза Нина. — Не мога да си представя как ще се справя с всичко това.

— Ние ще ви помагаме — каза Сенкин. — Имайте предвид, можете да се обръщате към мен с най-различни въпроси и предложения. Чистене, пране, дори готвене ще ви осигурим без всякакъв проблем. Също така и доставка на продукти, куриерски услуги, ресторантска кухня.

— А кои са съседите ми? — попита Нина.

— Предимно чуждестранни и отечествени бизнесмени — с готовност отвърна Сенкин. — Мъжете са до късно на работа и жените в по-голямата си част общуват помежду си. Ако искате да се запознаете със съседите, бих могъл да ви окажа съдействие.

— Не, не — отказа се Нина. — Трябва първо да свикна с всичко това. Страхувам се, че няма да мога веднага да вляза в този кръг.

— Напразно се страхувате — разсмя се Сенкин. — Няма никакъв кръг, той едва се формира. Нашите бизнесмени, както сигурно знаете, произхождат от най-различни слоеве.