Отписаният
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #22
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-019-3
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отписаният». Краткое содержание книги:
— Сервитьорката не бърза — каза тихо. — Разбира, че завинаги се прощавам с момичето си.
Ала прихна, после се усмихна загадъчно.
— Е, защо така мрачно? Все пак сме в един град. При това сега съм свободна жена.
В това време намалиха светлините, оркестърът засвири и от всички страни към Ала наскачаха същите тия знойни брюнети, като се бутаха един другиго. Разбира се, тръгнаха да я канят на танц. Но Серьожа изтълкува това посвоему. Скочи, закри Ала и заби юмрука си в зъбите на първия, който каза с характерния си акцент: „Разрешете да поканя вашата дама.“
Сбиха се. Ала взе най-непосредствено участие, като умело си служеше с дългия ток на обувката си, и това в края на краищата накара кандидатите за дивната й талия да отстъпят.
Докато се изясняваха, докато светнаха и извикаха милиция, Ала успя да измъкне Серьожа някъде към кухнята, после през задния вход — навън.
Там го подпря до стената и взе да бърше с кърпичката си разкрасеното му лице.
— Дай главата назад. Ама че беля си взех! Откъде те намерих… Цяла е, цяла е огърлицата ти!
— Те искаха да я скъсат — бърбореше той. — Видях им очите. Видя ли колко бяха?
— Когато биеха моя Тягунов, бяхте се събрали много повече — отвърна тя. — С теб няма скука!
Като го поддържаше с едната си ръка, с другата спря такси. Серьожа, все още с главата назад, успя да види: шофьорът бе руснак.
— Накъде? — попита таксиджията, като гледаше странната двойка. Докато настаняваше спътника си, Ала мълчеше и когато и тя седна, каза:
— Засега направо. По-далеч оттука. После ще видим.
Когато минаваха край входа на ресторанта, видяха няколко брюнети, които се щураха насам-натам. Ясно кого търсеха…
— Да не гонят вас? — попита шофьорът, като се оглеждаше.
— Направи така, че зад нас да няма никой — каза Ала.
— Разбрано — кимна шофьорът и натисна газта.
— Виж какво — продължаваше Ала, обръщайки се към Серьожа, — по принцип с Тягунов бе голяма скука. Никой не ме е канил на танц. Никой не ме е отвличал. На него на челото му пише: черен пояс плюс сто точки от сто възможни при стрелба с всички видове оръжие. А пък аз обичам приключенията, като днес. Какво, дожаля ти, не ще потанцувам с другите ли? Макар че мелето беше още по-хубаво. Само че къде да те дявам в този вид?
— Мога да предложа стая — рече шофьорът.
— Това пък защо? — Серьожа застана нащрек.
— Стой мирно — каза тя. — Колко?
Когато срещна погледа й в огледалцето, шофьорът сви рамене. Никак не му беше ясна тази двойка.
— Ще се разберем — отвърна той.
— В този вид няма да те водя у Тягунови я — обясни Ала. — При мен не може, мама е строга и обожава Пашка. И в хотел в такъв вид… Поне имаш ли пари?
— От отпуската и за уволнението — призна Серьожа, като подсмърчаше с разбития си нос.
— Пък ме повел на ресторант! — промърмори тя. — Само проблеми с теб. — После свали огърлицата и му я подаде: — Ето, продай я най-после.
— Остави я за теб — каза той.
— Нямам толкова пари — въздъхна тя. — Може и никога да нямам. Макар че бих я взела.
— Не ме разбра — каза той. — Подарявам ти я.
Шофьорът също се обърна и подсвирна:
— Вземай, дъще, докато дават.
— Ти по-добре си гледай пътя — скастри го Ала. — Това нещо е по-скъпо от твоя таксиметров парк. Освен това не ми подаряват диаманти, а ме купуват.
— Какво говориш! — Серьожа подскочи. — Нека ти е за спомен.
— По-добре мълчи! — прекъсна го тя. — Колко изпи? Щом съм казала, че няма да я взема — значи няма.
— Имам един клиент — обади се шофьорът. — Колекционира такива работи. Говори по телевизията. У тях е пълно с тия играчки.
— Къде живее? — поинтересува се Ала.
3.
Както вече казах, Костя имаше навика да звъни не навреме. И както обикновено, малко се попрепирахме двамата с Ирина кой да се обади, а също надълго изяснявахме кой е забравил да изключи телефона.
— Твоят Меркулов звъни, ти се обади — каза тя.
Нищо не ми оставаше. Вдигнах слушалката и се заканих на жена си с юмрук.