Червения вълк [bg]

Карина Бьорнлунд отново пуска чантата на земята.

— Не мога да разбера за какво сме тук — заявява тя.

— Властта те е направила нетърпелива — отбелязва Йоран Нилсон, забил в министъра погледа на драконовите си очи. Изчаква, докато привлече вниманието на всички. След това извива глава назад и отправя поглед към тавана.

— Давам си сметка, че някои от вас са били изненадани от обаждането ми — започва той. — Мина много време, откакто ви събрах за последно, и разбирам смесените ви чувства. Но няма от какво да се боите.

Поглежда право в министъра на културата.

— Не съм дошъл, за да ви причиня зло. Дошъл съм, за да ви благодаря. Вие се превърнахте в единственото ми семейство и го казвам без следа от сантименталност.

— Защо уби Маргит тогава? — пита Карина Бьорнлунд с натежал от страх глас.

Йоран Нилсон поклаща глава, своята воняща глава на жълт дракон, божествената си глава на революционен водач.

— Не ме слушаш — казва той. — Само приказваш. Не беше такава преди. Властта наистина те е променила.

Ханс Блумберг пристъпва напред, явно отегчен от толкова общи приказки.

— Кажи ми какво да направя — обръща се той към своя водач. — Готов съм за въоръжена борба.

Йоран Нилсон се извръща към него с мъка в очите.

— Пантера — казва му той, — няма да има въоръжена борба. Прибрах се, за да умра у дома.

Очите на архиваря се отварят широко, безумен израз изкривява лицето му.

— Но нали се завърна. Отново си тук, ти, нашият водач, когото сме чакали години наред. Революцията е на една ръка разстояние.

— Революцията е мъртва — заявява Дракона е дрезгав глас. — Капиталистическото общество, което третира човешките същества като животни, победи. А заедно с него всички фалшиви идеологии: демокрация, свобода на словото, законност, права на жените.

Ханс Блумберг слуша предано, Карина Бьорнлунд сякаш се смалява с всяка изминала секунда, алкохоликът изглежда изцяло потънал в поредния стадий на блаженство.

— Работническата класа е доведена до състояние на малоумно стадо с промит мозък. Напълно липсва каквото и да било желание за подобряване на положението. Узурпаторите тикат масите в гърлото на месомелачката при пълно отсъствие на протест.

Фиксира Карина Бьорнлунд с поглед.

— Властите и сега използват народа, както го правеха преди — продължава той с ясен и непоколебим глас. — Изстискват ни като пране, а след това ни захвърлят в сметта. Така е било винаги, само че днес избрани от народа правителства позволяват на експлоататорите да ни смучат до последно. Осъзнах нещата и се борих по собствен начин. Революция ли? — Той поклаща глава. — Никаква революция няма да има. Човечеството я размени за кока-кола и кабелна телевизия.

Ханс Блумберг се е вторачил в него с празни, невярващи очи.