Червения вълк [bg]

Нещо дава на късо в главата на Аника. Ето го проснат тук — масовия убиец, професионалния ликвидатор, терориста на пълно работно време, лежи и хленчи като малко дете. Устремява се към него и го сграбчва за палтото.

— Не ти харесва видът на кръв, така ли, копеленце? Но да избиеш толкова народ може?

Главата му висва назад, очите се затварят.

— Аз съм войник — казва той лаконично. — У мен няма дори частица от вината, която тежи върху водачите на свободния свят.

Очите й се насълзяват.

— Но защо Маргит? Защо момчето?

Той поклаща глава.

— Не бях аз — шепне мъжът.

Аника вдига поглед към Карина Бьорнлунд, застанала по средата на помещението със смаяно лице.

— Лъже — казва тя. — Разбира се, че е той.

— Аз нанасям удари само срещу врага — възразява Йоран Нилсон. — Не закачам приятели и невинни.

Аника се взира в измъченото лице на този мъж, пълно с апатия и липса на интерес, и разбира: става й кристално ясно, че казва истината.

Не ги е убил той. За какво му е да убива Бени Екланд, Линус Густафсон, Курт Сандстрьом или Маргит Акселсон?

Кой тогава?

Тресе се цяла. Изправя се върху изтръпналите си крака и тръгва неуверено към изхода.

Вратата е затворена. Неподвижна. Непреодолима.

Спомня си катинара отвън и прозрението я удря като с юмрук: Ханс Блумберг ги е заключил.

Затворена е в ледена кутия заедно с трима други: двама ранени, а третият — пиян като кирка.

Ханс Блумберг, казва си тя, нима съществува макар и малка възможност?

В следващия момент тунелът се стоварва отгоре й с цялата си тежест, с всичките си тръби под тавана, а върху гърба си усеща тежестта на динамита. Някъде в далечината плаче жена, хрипти и вие от болка и отчаяние, и тя осъзнава, че това е министърът на културата, Карина Бьорнлунд, че не е сама, не, не е сама.

Обръща гръб на мисълта за тунела и се вкопчва в действителността. Не трябва да се отпуска, защото стори ли го — умира.

Толкова е студено, боже мой, колко може да изкара човек при такива условия?

Дишането й се успокоява. Няма непосредствена опасност за живота й. С поларното яке може да изкара и цялата нощ, ако се наложи. Министърът е с коженото си палто, но мъжете са за окайване. Клепачите на пияницата вече висят като парцали — няма да изкара и час. Терористът е по-топло облечен, но се е проснал направо върху пода, който наподобява леден блок.

Трябва да се измъкнем час по-скоро навън. Още сега. Но как?

Мобилният!

Тя почти надава вик на триумф, когато напипва телефона и го измъква навън.

Няма сигнал.

Вдига го на светлината от свещта, обхожда всички ъгли. Няма и помен от сигнал. Въпреки това опитва да набере номер. Нищо.

Само без паника.

Мисли!