Червения вълк [bg]

— Влизайте. Това е само едно старо компресорно.

Аника хваща дръжката и отваря вратата. Забелязва две заварени халки; от едната виси ръждив катинар. През вратата се донася същата отвратителна смрад, която е усетила преди малко в храстите.

Рагнвалд е вътре.

Влиза в непрогледния мрак, примигва, чува нечие дишане. Тук цари леден студ — по-студено отколкото навън.

— Кой е? — пита Карина Бьорнлунд откъм отдалечения ляв ъгъл.

— Имаме си важен гост — съобщава Ханс Блумберг, като тика Аника пред себе си и сам влиза в помещението.

Министърът на културата светва със запалка. Мъждиво пламъче огрява помещението. Падащите върху носа и очните кухини сенки я карат да прилича като чудовище. Ингве, алкохоликът, стои до нея. Йоран се е облегнал на стената вдясно. До него е окачен портрет на Председателя Мао.

Аника е обзета от ужас при вида на убиеца, усеща характерен сърбеж в пръстите, изтръпване и виене на свят.

Успокой се, заповядва си тя, не допускай нов пристъп на хипервентилация. Задръж дишането.

Карина Бьорнлунд се навежда и запалва малка свещ в краката си, оставя запалката и се изправя с нея в ръка.

— Какво значи това? — пита тя, вперила поглед в Ханс Блумберг. — Защо си я довел?

Закрепва свещта върху някаква ръждива машина, която може да е старият компресор. Дъхът на всеки един виси край него във въздуха.

Не съм сама, окуражава се Аника. Не е като в тунела.

— Искам да ви запозная с госпожица Аника Бенгтзон — обажда се Ханс Блумберг, — репортерска хрътка от Вечерна поща.

Карина Бьорнлунд трепва и прави крачка назад.

— Да не си се побъркал? — пита тя високо. — Да домъкнеш тук журналисти? Не си ли даваш сметка какво рискуваме?

Йоран Нилсон ги наблюдава с уморен, замъглен поглед.

— Тук няма място за външни — обажда се той с изненадващо остър глас. — Как ти е хрумнало, Пантера?

Ханс Блумберг, Черната пантера, затваря плътно вратата и се усмихва.

— Госпожица Бенгтзон знае вече за нас — казва той. — Чакаше отвън, така че не можех да я оставя да доведе и други.

Карина Бьорнлунд приближава Блумберг.

— Всичко е свършено — казва тя с писклив глас. — Всичко, за което съм се трепала толкова години. Да пукнете до един дано!

Грабва чантата и понечва да се отправи към вратата, а в малкия кръг светлина се появява Йоран Нилсон. Аника не забелязва да държи оръжие. Лицето на мъжа е изпито и сиво, изглежда слаб и болен.

Въпреки това Карина Бьорнлунд спира уплашена; не знае как да постъпи.

— Чакай — казва той на министъра, а сетне се обръща към Блумберг: — Ще поемеш ли отговорността за нея? Гарантираш ли безопасността на групата?