Червения вълк [bg]

Мъжът прави нещо с металната кутия. Отваря вратите на таблото, от което излизат всички ония жици. Чува мъчителното му дишане и осъзнава, че сама трябва да поеме нова глътка въздух. Прави го бързо и безшумно, колкото да усети непреодолим и силен позив за повръщане.

Мъжът вони. Смрад на гнило прониква през клоните и я принуждава отново да закрие уста с длан. Той се задъхва и мъчи с нещо от другата страна на дърветата. Стърженето продължава още известно време и накрая престава. Чува се виещ звук и щракване.

Десетина секунди облекчено дишане, а сетне шум от отдалечаващи се стъпки.

Аника разтваря клоните, за да погледне отново.

Мъжът се връща обратно в гъстака. Сакът никакъв не се вижда.

Сложил го е в кутията.

Храсталаците отсреща го поглъщат, заличават всяка следа от присъствието му в слабата светлина.

Аника се изправя и побягва по алеята. Спира за миг в края на гората. Завива и с все сила се затичва под виадукта, покрай пустия паркинг, докато внезапно съзира друга фигура да идва насреща й.

Заковава на място, оглежда се, а вените й се издуват от напор на адреналин. Хвърля се обратно в гората и затъва до шия в снежна преспа.

Мъж. Гологлав, с тънко подплатено яке. По залитащата походка и неуверени движения разпознава трайните поражения от дългогодишна злоупотреба с алкохол. Пияница.

След малко изчезва зад изоставената заводска сграда и тя отново излиза на пътя и побягва, без дори да изтупа дрехите си от снега.

Като начало не успява да види наетото волво и за малко изпада в ужас, докато след миг го открива зад изоставената кола. Отключва и се хвърля на шофьорската седалка. Смъква ръкавицата и търси опипом мобилния. Пръстите й треперят толкова силно, че едва успява да набере директния номер на инспектор Сууп.

— Карлсон, дежурен диспечер.

Свързала се е с централата.

— Сууп — казва тя. — Искам да говоря с инспектор Сууп.

— Тръгна си вече — заявява Карлсон.

Мозъкът й буксува; затваря очи и допира потна длан до челото.

— А Форшберг? Той дали е там?

— Кой по-точно? Имаме ги трима.

— От криминалния.

— Задръжте така, ще ви свържа.

Линията заглъхва и тя остава сама в лишеното от звуци и цвят киберпространство. Три минути по-късно се отказва и набира отново.

— Искам да говоря с някого по въпрос свързан с убийствата на Бени Екланд и Линус Густафсон — заявява тя с паника в гласа, когато отново чува Карлсон.

— За какво по-точно? — пита младият мъж без следа от интерес в тона.

Аника си заповядва да успокои дишането.

— Казвам се Аника Бенгтзон и съм репортер от Вечерна поща…

— За връзки с пресата отговаря Сууп — прекъсват я отсреща. — Ще трябва да позвъните утре.