Приливът на тайните [bg]

Този ден Алексия направи още четири посещения — три при бивши клиенти и едно при друг доставчик. Навсякъде чу едно и също. „Заплашваха ни. Получихме предупреждение да се оттеглим. Получихме по-добра оферта“. Фирмата на Хамлин беше фалирана от конкуренцията. Двата най-големи конкурентни местни сервиза — „Куинс Карс“ и „Макадамс Ауто Сървисиз“ — бяха получили големи финансови инжекции от чудодейни купувачи, което им позволило рязко да понижат цените, което било много странно предвид тежката рецесия за автомобилния сектор по онова време.

Алексия се прибра в хотела към пет, подремна, за да се зареди, взе душ и тъкмо се канеше да излезе, за да хапне някъде, когато телефонът й звънна.

— Къде си? — Гласът на Луси Майър прозвуча топло и конспиративно както винаги.

Алексия се усмихна.

— Знаеш къде съм. В Ню Йорк, в града, който никога не спи.

— Още ли?

— Още. Утре летя за Англия.

— Ясно. Е, разкри ли вече случая, Шерлок Холмс?

— Не, още не. Преливам от пусто в празно, както винаги. С теб какво става?

— Покажи се на прозореца.

Алексия повтори като ехо:

— На прозореца? Сега ли?

— Не, след две седмици. Сега, разбира се!

— Но защо?

— Просто го направи.

Алексия отиде до прозореца и го отвори. Долу на улицата стоеше Луси, ухилена като котка, глътнала канарче. В едната си ръка държеше мобилния си телефон, а в другата — пликове с покупки от „Барнис“.