Сянката на бурята
- Автор: Дайер Дебра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Димитрова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Сянката на бурята». Краткое содержание книги:
Скоро всичко щеше да бъде готово. Освен домакинята. Тя излезе от стаята, потривайки влажните си длани.
Когато стигна библиотеката, Сабрина видя, че Ийън се рови в подвързаните томове на отсрещната стена. Беше готов за бала, но без сако. Светлината на лампите трепкаше по лъскавата, гладко сресана коса, която се спускаше по ръба на снежнобялата му яка и примамваше пръстите й да го погалят.
— Мак, да си виждал дневниците на баща ми? — попита той, без да се обръща.
— У мен са — каза Сабрина.
Ийън се обърна. Погледът му се плъзна по лицето и тялото й. Макар че очите му бяха студени, желанието пламна дълбоко в нея. Само един поглед беше достатъчен, за да я съживи.
По устните му трепна усмивка, когато погледите им се срещнаха.
— Благодаря.
Караше я да се чувства като най-желаната жена под слънцето. Тя погледна връхчето на зеления копринен пантоф, което се подаваше под полите й.
— Аз трябва да ти благодаря. Роклята е много красива.
— Само защото ти я носиш.
Огнена вълна я заля цялата.
— Надявам се, нямаш нищо против, че прочетох дневниците.
— Не. Малко съм изненадан.
— Исках да науча нещо повече за теб — тя пристъпи към него. Съзнаваше напълно, че говори откровено.
Ийън я гледаше, без да разкрива чувствата си напълно.
— Съмнявам се, че можеш да научиш много от дневниците на баща ми.
Тя спря на няколко, крачки.
— Човек може да прочете някои неща между редовете. Премълчаното също говори.
Сабрина погледна портрета над камината. Млад човек беше положил ръка на гърба на висок сив жребец. Слънчевите лъчи огряваха гъстата му руса коса. От симетричното лице със строги черти я гледаха тъмносини очи. Нежна усмивка играеше по устните му.
— Това е Джон, нали?
— Да. Портретът беше започнат една година преди войната. Художникът го завърши след смъртта на брат ми — той замълча за малко и погледна картината. В очите му все още се четеше мъка.
— След смъртта му си участвал доброволно в много опасни операции, нали? Тогава си бил и шпионин.
Той отговори, без да я погледне:
— Тази работа трябваше да се свърши.
Ийън не е имал желание да се върне жив от тази война. Знаеше още преди да го е чула.
— Той е бил вече мъж, Ийън. Направил е сам своя избор. Ти нямаш вина, че е тръгнал да воюва, и не се е върнал.
Той я погледна смаяно. Дълго не я изпусна от очи, преди да сведе глава.
— Не всякога ми се удава да повярвам в това.
Искаше да отиде до него, да го прегърне и да му каже колко е щастлива, че е оживял. Но не можеше да помръдне, разкъсана между две желания — да даде сърцето и душата си, да се слее в едно със своя любим или да се предпази, да не открива чувствата си, да отхвърли любовта. Мили боже, толкова искаше да му се довери.
— Пристигна госпожа ван Кортленд — съобщи Ормсби от вратата.
Сабрина погледна натам с благодарност за отлагането на решенията, които все още не бяха узрели.
— Леля Керълайн искаше да е тук преди всички останали.
— Почакай — каза Ийън, когато тя се обърна да си тръгне. Беше метнал сакото си на едно от зелените кадифени кресла. Извади от джоба черна кутия и се приближи.
Сабрина го гледаше, опитваше се да обуздае кръвта, която бучеше в ушите й, вълнуваше се от близостта му.
— От две седмици я нося със себе си, но не намерих подходящ момент да ти я подаря — каза той и й подаде кутията.
Тя я поддържа за малко, без да събере смелост да я отвори. Когато повдигна капака, пръстите й се разтрепериха. Погледна вътре и дъхът й замря в гърлото.
— О, небеса — прошепна тя. Сякаш всички звезди бяха събрани в кутията.
Върху черното кадифе лежеше огърлица — по-красива от всички, които бе виждала. В центъра сияеше голям овален диамант. До него имаше квадратни изумруди, които се редуваха с кръгли брилянти до края на първия наниз. Вторият ред също беше от диаманти, подредени в спираловидни извивки. Всяка от тях завършваше с капковиден изумруд. От централния камък се спускаха три полукръга от брилянти, които завършваха с голям капковиден изумруд.
Ийън повдигна огърлицата и камъните блеснаха в най-различни цветове.
— Ще я сложиш ли?
Тя кимна и затвори очи, докато той я постави на шията й, диамантите я обгърнаха, последният изумруд се докосваше до ръба на корсажа. Топлите му пръсти стегнаха закопчалката.
— А, ето ви и вас — Керълайн влезе и разруши мимолетната магия.
Ийън отстъпи, когато тя се приближи. Погледна ги и двамата, в очите й блесна разбиране.
— Обърни се, Сабрина, искам да те разгледам.
Сабрина се подчини. Изумрудената коприна трепна в грациозен пирует.