След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Той ще бъде унизен, не се страхувай. Освен ако във вените му не тече лед — каза тихо Софи. — Къде ще идеш?
Лиза се разсмя тържествуващо.
— В Нюпорт! Там няма никой през есента, ще счупя някой прозорец и ще вляза. В килера винаги има храна… няма да умра от глад, ще остана там, докато той се сгоди за някоя друга или се върне в Лондон. О, Софи! Това е идеалното укритие, нали? Никой няма да си помисли да ме търси там.
Софи трябваше да се съгласи. Но не можеше да се отърси от безпокойството си. Ами ако Джулиан Сейнт Клер няма лед във вените си? Мисълта не й хареса.
Лиза се наведе и взе куфара си.
— Сега единственият ми проблем е да избягам, без да ме видят.
— Как ще го направиш? — запита Софи.
Лиза се усмихна мрачно.
— Ще изляза през прозореца и ще се спусна по дървото.
Софи замръзна.
— Лиза! Това е много опасно! Никога през живота си не си се качвала на дърво!
— Нямам избор, Софи. Това е единственият начин. Със сигурност не мога да изляза през парадния вход… или дори през задния, не и тази вечер.
Двете отидоха до прозореца и надникнаха навън. Бяха на третия етаж. Софи не можеше да си представи как ще се справи Лиза И много се страхуваше, че Лиза ще си счупи врата.
— Моля те, внимавай — каза тя.
— Ще внимавам — отвърна Лиза, преодолявайки страха си. Седна на перваза и провеси крака навън. Погледна към Софи. — Ти си ми най-скъпата приятелка. Обичам те като родна сестра. И един ден ще ми простиш, задето се намесих в твоя живот.
След това загадъчно изявление Лиза се усмихна кратко и изчезна.
Софи изпищя, после притисна ръка към устата си, когато видя, че Лиза е успяла да се добере до най-близкия клон на дъба Лиза се усмихна храбро, после се спусна полека надолу и няколко пъти изруга, докато накрая стигна до най-долния клон Софи със свито сърце я гледаше как напредва Накрая Лиза се залюля на най-долния клон, увисвайки във въздуха Докато скачаше, Софи стискаше здраво перваза. Тя се приземи на двата си крака и се строполи долу.
— Лиза! — прошепна високо Софи. — Лиза! Добре ли си?
Лиза седна бавно, разтърквайки седалището си. Вдигна поглед и махна с ръка.
— Да! Мисля, че нищо ми няма!
Тя се изправи бавно и взе куфара си. Погледна нагоре за последен път и прати въздушна целувка на Софи. После побягна през моравата, покрай алеята, промъкна се през портата, излезе на Пето авеню и изчезна.
Софи се наведе да погледне през прозореца, треперейки от облекчение. Господи, тя го бе направила! Лиза бе избягала от къщи! Остана там още цели пет минути, за да си възвърне спокойния израз на лицето. После побърза към вратата, спусна секрета и излезе. Когато вратата се затвори, тя чу как секретът щракна.
Не можеше да не се усмихне, не можеше да не почувства известно задоволство от непредвидените обрати на вечерта. Лиза си го връщаше тъпкано. Реномето на маркиза щеше да пострада и той си го заслужаваше напълно. Но Софи имаше смущаващото чувство, че той няма да си иде в Англия с подвита опашка.
После тя помисли за собствената си злочеста любов и стисна устни. Едуард я чакаше долу. Ако се забавеше още малко, той ще дойде тук да я търси.
Докато прекосяваше коридора, Софи си спомни прощалните думи на Лиза. Какво бе направила Лиза, с което да се е намесила в нейния живот? Отговорът бе невероятно очевиден! Именно Лиза е поканила Едуард на бала, именно тя му е казала, че Софи ще бъде там. Никой друг освен Лиза не знаеше, че Софи ще дойде на бала — нямаше друго обяснение за неговата поява. Софи не знаеше дали да се смее, или да плаче.
— Тук ли живееш?
Софи съжаляваше, че се бе съгласила да доведе Едуард да види Едуина тази вечер. След малко щеше да стане полунощ. Бяха си тръгнали от годежния бал преди известно време; от Ийст Сайд до центъра на града имаше доста път. Софи така и не се бе сбогувала с Хенри, не успя да го намери.
Сега тя седеше в неговия даймлер, увита с взетото назаем черно кадифено палто, усещайки остро присъствието на мъжа до себе си. Тя не само го обичаше, но и го желаеше с абсолютно и всепоглъщащо желание. През ума й преминаваха моменти от миналото, които двамата бяха споделяли. Славни моменти, като деня в „Делмонико“, или съвсем неотдавнашната им целувка. Но тя не му вярваше — страхуваше се от това, което той можеше ей сега да направи.
— Господи — възкликна Едуард. — Това не е място за една дама, Софи, не можеш да живееш в тая дупка!
Сякаш за да докаже твърдението му, в тихата нощ се разнесоха пиянски викове и пеене на пресипнали мъжки гласове. Софи се напрегна, докато група пияни моряци, хванати под ръка, се запътиха към тях, препъвайки се из мръсната улица.