След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Лиза? — Тя почука силно. — Моля те, аз съм, Софи; искам да ти помогна.
Вратата изведнъж се отвори. На прага се появи Лиза, разрешена и явно разстроена.
— Лиза? Какво се е случило?
Лиза протегна ръка и дръпна Софи в стаята. Затвори вратата и я заключи.
Софи видя един куфар на леглото. Дрехи и бельо, явно извадени набързо от местата си, лежаха разпръснати по пода.
— Какво става?
Лиза хвана Софи за раменете.
— Не ме спирай!
Тя плачеше, цялото й лице бе набраздено от сълзи. Едно предчувствие накара Софи да замре на място.
— Лиза — каза тя с прекъсващ се глас, — не прави нищо прибързано.
— Ще избягам! — извика Лиза и отново избухна в сълзи. Обърна гръб на Софи, засъбира дрехи и започна да ги натиква в куфара.
Софи хвана ръката й, спря я и я обърна към себе си, заставайки с лице срещу нея.
— Скъпа… какво се е случило? — залита тя меко.
— Мразя го — каза Лиза, а гърдите й се повдигаха и спускаха тежко. — Никога няма да се омъжа за него. Ще избягам… Софи, ти трябва да ми помогнеш!
Софи отново замръзна. После каза внимателно:
— Нека да седнем и заедно да решим какво трябва да направиш.
— Вече знам какво трябва да направя. И нямам време да говоря! — изкрещя истерично Лиза. — Отказвам да бъда пожертвана пред олтара за такива като него!
— Какво те кара да говориш така? — запита Софи.
Лиза се обърна и започна да затваря куфара.
— Тази вечер научих истината. Той мрази жените; всички в Лондон го знаят. Той мрази всички жени. Жени се за мене само защото… — Тя погледна Софи, очите й бяха препълнени със сълзи — … защото е без пукната пара, и дори по-лошо, разорен е!
Софи потупа разплаканата Лиза по рамото и я прегърна.
— Кой ти каза това?
— Дочух Кармин и Хилари. Маркизът също ги чу. Той е толкова студен! Окото му не трепна, като чу тези грозни думи, които те изрекоха, не даде никакво обяснение; май очакваше аз да кажа нещо!
— А ти?
— Запитах го дали е вярно.
Софи зачака.
Лиза изтри сълзите с опакото на дланта си.
— Той каза да; просто едно да, никакво обяснение, никакви любовни уверения, само едно „да“, студено и изпълнено с омраза… и после ме измъкна навън и взе да ме целува и ме каза, че не трябва да имам нищо против да бъда омъжена за него и че двамата знаем защо. Колко го мразя!
Софи отново прегърна Лиза, почти толкова разстроена, колкото беше и доведената й сестра. Макар че бе неопровержима истина, че Лиза е богата наследница и че част от привлекателността й се дължи и на зестрата й, никоя жена не заслужаваше такова студено, презрително отношение. Особено Лиза.
— Аз съм глупачка — каза Лиза. — Поради някаква причина, защото много мъже ме харесват, аз реших, че и Джулиан ще ме хареса… поне малко. — Лицето й се сгърчи, тя го захлупи в дланите си и отново се разплака.
Софи знаеше прекалено добре какво изпитва Лиза. Но се почувства задължена да бъде глас на разума.
— Трябва да говориш с баща си утре сутрин. По-добре ще е, ако Бенджамин отмени годежа, Лиза. Бягството ще провали всичките ти други перспективи.
— Татко е влюбен в маркиза! — извика Лиза. — Той уреди това… той изпада във възторг, че ще ме омъжи за аристократ със синя кръв. Той ще бъде спокоен и разумен и ще положи всички усилия да ме убеди, че постъпвам неразумно. — Лиза преглътна. — Знаеш, че никога не съм се противила на баща си. Не мога сега да ида при него, Софи. Страх ме е, че ще ме убеди да се омъжа за този негодник. — Лиза изтри очи. — Моля те, помогни ми да съблека тази ужасна рокля!
Разкъсвана от желание да помогне на Лиза, но и убедена, че бягството не е нито уместно, нито почтено, същевременно напълно съзнавайки, че тя самата бе избягала от проблемите си, и то не един, а два пъти, Софи разкопча роклята и помогна на Лиза да се измъкне от нея.
— Страхувам се от това, което ще се случи, когато забележат отсъствието ти.
Лиза облече тъмносиня копринена пола на червени ленти и се изсмя диво.
— Ще унижа маркиза така добре, че никога няма да му хрумне да се жени за мене след това.
Тя облече и жакет от същия плат и бързо го закопча.
Софи наблюдаваше доведената си сестра. Дори с подути очи и зачервен нос, готова да избяга от годеника си, тя бе блестяща и елегантна, дръзка и съвършена. Маркизът навярно ненавижда жените, помисли Софи. Иначе как може да се обясни това, че не харесва Лиза, която беше не само красива, но и мила и великодушна по природа? Лиза, която никога не бе наранила съзнателно никого, която сигурно се е почувствала порядъчно омърсена. Но Софи усещаше, че омразата не е просто нещо, че е свързана с тъмното му минало… и с покойната му първа жена.