Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Нося на шията си рубинено разпятие: то подчертава чистата белота на кожата ми, и ще се хареса на епископа на Рос. Пантофките ми също са рубиненочервени, такава е и дискретно полускритата фуста, която Сесил ще види, когато повдигна роклята си, за да прекрача и покажа очарователните си глезени и украсените си с бродерия дълги чорапи. Смесицата от набожност, подчертана от рубиненочервения кръст и предизвикателство — рубиненочервените пантофки с висок ток и алената фуста — би трябвало да е достатъчна, за да смути повечето мъже и да ги хвърли в лек трепет, породен едновременно от страст и преклонение.
Сесил, Милдмей, Рос и Шрусбъри до един се изправят и ми се покланят ниско, когато влизам. Най-напред поздравявам Шрусбъри като мой домакин — обзема ме такава увереност, когато усещам как ръката му потреперва при докосването ми, — а след това се обръщам към Сесил.
Той е уморен — това е първото нещо, което ме впечатлява у него, уморен и проницателен. Тъмните му очи са дълбоко разположени в набразденото от бръчки лице, той прилича на човек, който се вслушва единствено в себе си. И не изглежда впечатлен нито от рубинения кръст, нито от красивите обувки. Усмихвам му се, но той не реагира. Виждам го как ме обгръща с поглед, изучава ме като тайно послание, и виждам как по бледите му бузи избива лека руменина.
— Много съм доволна да се запозная най-после с вас — казвам на френски, с много нисък и сладък глас. — Толкова много съм чувала за добрите съвети, които давате на братовчедка ми: отдавна ми се иска и аз самата да имах мъдър съветник.
— Изпълнявам дълга си — казва той студено.
След това отивам при сър Уолтър Милдмей, а после топло поздравявам моя епископ. В някакъв момент от това посещение ще си откраднем един миг, в който той да ми каже, на четири очи, как напредва заговорът на Ридолфи, „Великото английско начинание“, и да ми съобщи новините за моя годеник и моите поддръжници. Но междувременно трябва да се преструвам, че не пишем нищо, че не планираме нищо, че великите дела не проблясват между нас като вълнуващи призраци. Поздравявам го като кралица, изпълнена с тихо задоволство да види посланика си след дълго мълчание.
Те ми носят книжа, които трябва да подпиша и подпечатам, и Шрусбъри предлага да отидем в по-малка стая, където да бъдем насаме.
Хващам Сесил под ръка и го оставям да ме отведе до личния кабинет. Усмихвам му се и се смея на подметнатите от него реплики за пътуването. Разказвам му за собственото си пътуване до Уингфийлд и обратно, и колко много обичам да излизам на езда. Разказвам му, че дългите ми тесни панталони за езда са скандализирали Бес, но че тя ми позволява да излизам на езда, обута в тях, след като й казах, че свекърва ми, самата Катерина де Медичи, също носи такива. Това го кара да се разсмее, неохотно, като човек, който рядко го прави. Вежливо го питам за здравето на кралицата, и си придавам изненадано и заинтригувано изражение, когато той ми разказва за предложението на Анжу.
Той ме пита какво мисля за жениха, а аз примигвам и го оставям да види, че намирам мисълта за смешна, и все пак му отговарям достатъчно сериозно и казвам, че не знам нищо лошо за младия Анри. Всъщност, веднъж го предложиха на мен, но аз намерих начин да откажа тази чест. Той навежда глава и ми се усмихва: знам, че съм го развеселила. Плъзвам дланта си малко по-навътре в ръката му. Той накланя глава, за да ми каже нещо тихо, а аз вдигам поглед към него изпод ресниците си и разбирам, че този мъж трябва да бъде спечелен, и аз мога да го спечеля.
И през цялото време си мисля, че той носи в дрехата си документа, който ще ме освободи. През цялото време си мисля, че това е човекът, който уби майка ми. През цялото време си мисля, че трябва да го накарам да ме хареса, трябва да го накарам да ми се довери. Най-добре от всичко ще е, ако мога да го накарам да се влюби безнадеждно в мен.
Октомври 1570, Чатсуърт: Бес
— Е, как ви се стори тя? — питам Сесил, след като са се срещали половин дузина пъти да разговарят и най-накрая всички документи са подписани и подпечатани, а конете са на вратата и Сесил е готов да си тръгне.