Другата кралица
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата кралица». Краткое содержание книги:
Неговото раболепно поведение извършва собствената си магия. Тя го освобождава, не за да се върне в голямата си къща в Норфолк, където — според това, което ми казват — неговите арендатори биха се вдигнали в миг по негова заповед — а в лондонския си дворец. Той ми пише, че обича тази къща, че ще направи подобрения в нея и ще я разкраси. Ще построи нова тераса и тенис корт, а аз ще се разхождам с него в градините, когато правим държавническите си посещения като консорт и кралица на Шотландия. Знам, че той си мисли също и за времето, когато ще наследим Англия. Той ще направи подобрения в този голям дом, така че той ще бъде лондонският ни дворец, ще управляваме Англия оттам.
Той ми пише, че, слава богу, Роберто Ридолфи е пощаден и отново може да бъде срещнат в най-добрите къщи в Лондон, където познава всички, урежда заеми, говори шепнешком за моята кауза. Ридолфи сигурно има девет живота, като котка. Той прекосява граници и пренася злато, подпомага заговори и винаги се измъква напълно безнаказано и свободно. Той е човек с късмет, а на мен ми харесва да имам човек с късмет на служба при себе си. Изглежда е преминал незасегнат през неотдавнашните беди, макар че всички останали в крайна сметка се озоваха в Тауър или бяха изпратени в изгнание. Той се укри по време на арестите на лордовете от Севера, и сега, защитен от важността си като банкер и приятелството си с половината благородници на Англия, отново е на свобода Норфолк ми пише, че му е трудно да хареса този човек, независимо колко умен и добронамерен е той. Опасява се, че Ридолфи обича да се хвали, и обещава повече, отколкото може да постигне, и че той е последният посетител, който годеникът ми би искал да види в Хауърд Хаус, която почти със сигурност се наблюдава денонощно от хората на Сесил.
Отговарям, че трябва да използваме инструментите, които ни попадат под ръка Джон Лесли е предан, но не е човек на действието, а Ридолфи е онзи, който е готов да пътува из кралските дворове на Европа, като търси съюзници и крои заговорите заедно с тях. Може и да не е привлекателен — аз лично никога не съм го виждала дори, — но пише убедителни писма и неуморно действа за моята кауза. Среща се с всички най-велики мъже на християнския свят, обикаля от един на друг и ги включва в играта.
Сега носи нов план от Филип Испански. Ако настоящите преговори за връщането ми на престола отново се провалят, тогава на бунт ще се вдигнат всички английски лордове — не само онези от Север. Ридолфи изчислява, че повече от трийсет перове са тайни паписти — а кой ще знае по-добре от него, в чиито съвети се вслушва папата? Папата трябва да му е казал колко много от придворните на Елизабет тайно са предани на старата вяра. Положението й е по-тежко, отколкото смятах, ако повече от трийсет нейни лордове тайно укриват свещеници в домовете си и слушат католическата литургия! Ридолфи казва, че им е нужна само една дума да се вдигнат на бунт, а крал Филип е обещал да осигури армия и парите, нужни за заплащането й. Можем да превземем Англия за броени дни. Това е повторно предприемане на „Великото английско начинание“, и макар че моят годеник не харесва този човек, не може да не се изкуши от плана.
„Великото английско начинание“: идва ми да затанцувам, само като го чувам. Кое начинание може да е по-велико? Нима би могло да има по-подходяща мишена от Англия? С папата и Филип Испански, с всички лордове вече на моя страна, ние не можем да се провалим. „Великото Начинание“, „Великото Начинание“: в тези думи има звънлива нотка, която ще отеква като камбанен звън през вековете. В идните години хората ще знаят, че именно това ги е освободило от ереста на лютеранството и управлението на една незаконородена узурпаторка.
Но трябва да действаме бързо. Същото писмо от Норфолк ми съобщава съкрушаващата новина, че семейството ми, собственото ми семейство във Франция, е предложило на Елизабет съюз и нов кандидат за ръката й. Дори не настояват да бъда освободена преди сватбата й. Това е знак за измяна, предадена съм от собствените си роднини, които би трябвало да ме закрилят. Те са й предложили Анри д’Анжу, което трябва да е някаква шега, като се има предвид, че той е уродлив хлапак, а тя — старица: но по някаква причина никой не се смее, а всички приемат това съвсем сериозно.